Оуън Колфър - Арктическият инцидент

— Добра идея, но извади ядрените батерии и сложи бластерите в една чанта с няколко стари игри и книги. Ако ни заловят, можем да кажем, че това са играчки.

— Да, сър. Добре разсъждавате.

Червеното бентли тръгна по алеята за коли и активира охранителното осветление в района. Имаше няколко лампи, разположени на главната сграда. Те работеха с таймери, нагласени за различни периоди от време. Бътлър откопча предпазния колан и пъргаво слезе от колата.

— Имате ли нужда от нещо друго, Артемис?

Момчето кимна.

— Вземи от кухнята малко хайвер. Не можеш да си представиш с какви боклуци ни хранят в „Бартълби“ за десет хиляди на семестър.

Бътлър отново се усмихна. Тийнейджър да иска хайвер. Самият той така и не можа да свикне с него.

Усмивката застина на устните му по пътя към наскоро ремонтираната входна врата. Сърцето му трепна. Добре познаваше това усещане. Както казваше майка му, сякаш някой бе направил копка на гроба му. Шесто чувство. Вътрешен инстинкт. Някъде го дебнеше опасност. Невидима, но съвсем наблизо.

Зеленика забеляза светлините от фаровете, които прорязаха небето на около миля от имението. От мястото, където беше кацнала, нямаше добра видимост. Дори когато предното стъкло на колата влезе в полезрението й, то беше затъмнено и вътре не се виждаше нищо. Феята усети как сърцето й заби учестено при вида на семейния автомобил на Фоул.

Колата сви по пътя към имението и пое между редовете върби и конски кестени. Зеленика инстинктивно се сниши, макар че щитът й я правеше напълно невидима за човешки очи. Но с човек като прислужника на Артемис Фоул никога не се знаеше. Миналата година Артемис беше откраднал феина каска и бе конструирал прибор за виждане, който позволи на Бътлър да открие и неутрализира цял ударен отряд от командоси на ПНЕ. Нямаше голяма вероятност в момента да носи визьора, но както показваше горчивият опит на Риск Кафяво Водорасло и момчетата му, не биваше да се подценява нито Артемис, нито прислужникът му.

Зеленика нагласи своя „Неутрино“ малко над препоръчваната степен за зашеметяване. Можеше да изгори една-две клетки от мозъка на Бътлър, но не си струваше да се тормози за това.

Колата пое по алеята за коли и чакълът захруска под гумите й. Бътлър слезе. Зеленика чу как зъбите й скърцат. Някога тя беше спасила живота му, като го бе излекувала след смъртоносна схватка с трол. Не беше убедена, че би го направила повторно.

Затаила дъх, капитан Бодлива Зеленика от Гноморазузнаването нагласи своите Двупалубни на плавно спускане. Тя полетя безшумно покрай стената на къщата и насочи оръжието си към гърдите на Бътлър. А това беше цел, която и заслепено от слънцето джудже би улучило.

Човекът не би могъл да установи присъствието й. Това беше невъзможно. И все пак нещо го накара да се спре. Той спря и подуши въздуха. Това Кално създание приличаше на куче. Не, не на куче, на вълк. Вълк с голяма пушка.

Зеленика фокусира визьора на каската си върху оръжието и изпрати фотографска снимка до компютърната база данни. След секунди в ъгъла на визьора й се появи контрастно триизмерно изображение, което се въртеше.

— „Зиг зауър“ — произнесе записаният глас на Вихрогон. — Девет милиметра. Големи патрони. Тринадесет в пълнител. Ако ви улучи, може да ви отнесе главата и дори магия не може да ви излекува. В останалите случаи всичко е наред, ако не сте забравили да спазите наредбата и да си сложите наземния костюм от микрофибър, наскоро патентован от мен. Но като знам какви сте юначаги в Разузнаването, сигурно не сте го сложили.

Зеленика се намръщи. Вихрогон ставаше още по-досаден, когато беше прав. Тя беше скочила в първата свободна експресна кабина, без да си направи труда да се преоблече в наземен костюм.

Сега очите й се изравниха с тези на Бътлър. До земята оставаше повече от метър разстояние. Тя освободи закопчалките на визьора и потръпна от хидравличното съскане.

Бътлър дочу звука от изтичащ газ и насочи зиг зауъра по посока на шума.

— Фейо! — възкликна той. — Знам, че си тук. Свали щита или ще стрелям.

— Здравей, Бътлър — произнесе Зеленика с равен глас.

Икономът запъна ударника на зиг зауъра.

— Здравей, капитане. Спусни се бавно на земята и не опитвай някоя от своите…

— Свали оръжието — каза Зеленика с плътен хипнотизиращ глас.

Бътлър се съпротивляваше, дулото на пушката трепереше неудържимо.

— Свали оръжието, Бътлър. Не ме принуждавай да ти изпържа мозъка.