Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Един от служителите на Тара реши да вгорчи пътуването й. Шефът на охраната се подразни от това, че капитан Бодлива Зеленика не само промени цялото разписание на совалките, за да получи приоритетно кабина от П1, но на всичкото отгоре искаше да ангажира цяла совалка за обратния си полет.

— Защо не проверите отново в компютъра? — процеди през зъби Зеленика. — Сигурна съм, че командировъчното от Централното полицейско управление вече е пристигнало.

Сприхавият гном направи справка в ръчния си компютър.

— Не, госпо’ице. Тука ня’а такова нещо.

— Вижте, господин…

— Комендант Глинич.

— Комендант Глинич. Натоварена съм с важна мисия. Засяга националната сигурност. Наложително е през следващите два-три часа в залата за пристигащи да не влизат пътници.

Глинич превъзходно имитира състояние, близко до припадък.

— Два-три часа! Ти добре ли си бе, девойче? Аз чакам три совалки от Атлантида. К’во предлагаш да им кажа? Всички туристи вън, понеже ПНЕ правят к’вото си искат! Посред разгара на сезона! Не мога ей тъй да затварям терминали. Не става, няма как.

Зеленика сви рамене.

— Добре. Значи нямате нищо против туристите да видят двамата човеци, които ще докарам тук. Ще има бунт. Гарантирам ви.

— Двама човеци? — попита шефът на охраната. — В терминала? Луда ли си?

Зеленика губеше търпение и време.

— Виждате ли това? — настоятелно попита тя, като посочи знака на каската си. — Аз съм от Гноморазузнаването. Капитан. И никой наемен охранител гном няма да ми попречи да изпълня заповедите.

Глинич се изопна в целия си ръст, което правеше близо седемдесет сантиметра.

— Да, чувал съм за тебе. Лудото девойче капитан. Май миналата година забърка голяма каша тука, а? Пък после моите златни кюлчета за данъци отиват да ти плащам бъркотиите.

— Обади се в Централното управление, бюрократичен идиот!

— Приказвай к’вото си искаш, госпо’ице. Тука има правила и като няма потвърждение, нищо не мо’а да напра’я. Камо ли за няк’во си девойче с лошо възпитание.

— Тогава се свържи по домофона в шахтата с Централно управление!

Глинич подсмръкна.

— Ей сега е тръгнала магмата. Няма да ми дадат линия. Мо’а да пробвам после, като напра’я обиколката. Седни в чакалнята за заминаващи.

Зеленика посегна към вълшебната си пръчица.

— Даваш ли си сметка какво вършиш?

— К’во? — гракна гномът.

— Възпрепятстваш полицейска акция.

— К’во, аз нищо не възпрепятствам…

— При тези обстоятелства аз съм задължена да премахна препятствието, като в случай на необходимост приложа сила.

— Я не ме заплашвай, госпо’ице.

Зеленика извади пръчицата и ловко я завъртя.

— Не те заплашвам. Само те уведомявам за полицейската процедура. Ако продължаваш да ми пречиш, ще премахна пречката, в случая теб, и ще продължа съгласно заповедите.

Глинич не изглеждаше убеден.

— Не ти стиска.

Зеленика се усмихна.

— Аз съм лудото девойче капитан, забрави ли?

Гномът се замисли. Не му се вярваше полицай да го зашемети с пръчица, но, от друга страна, от женски елф можеше да се очаква всичко.

— Добре де — каза той и разпечата една страница на принтера. — Това е виза за двадесет и четири часа. Няма ли те дотогава, ще наредя да те задържат, като се върнеш. Да видиш, че и аз мога да заплашвам.

Зеленика грабна листа.

— Ще видим. И не забравяй да разчистиш залата за пристигащи, когато кацна.

Артемис подхвърляше на Бътлър идея след идея. Това беше похват, до който често прибягваше, когато се опитваше да начертае план за действие. В края на краищата, ако изобщо някой разбираше от подмолни операции, това бе неговият телохранител.

— Не можем ли да проследим MPG-файла?

— Не, Артемис. Вече опитах. Към съобщението е прикрепен вирус за унищожаване. Едва успях да сваля филма на диск, преди оригиналът да се унищожи.

— А самото MPG? Можем ли да определим географското разположение по звездите?

Бътлър се усмихна. Младият господар Артемис започваше да разсъждава като войник.

— Нямаме късмет. Изпратих кадър от небето на един приятел в НАСА. Дори не си направи труда да го вкара в компютъра. Качеството не е достатъчно добро.

Артемис помълча около минута.

— За колко време можем да стигнем до Русия?

Бътлър почука с пръсти по волана.

— Зависи.

— От какво зависи?

— От това как ще пътуваме, легално или нелегално.

— Как е по-бързо?