Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Артемис се пъхна в коженото купе цвят бордо на просторното бентли и си взе минерална вода от бара.

— Нищо сериозно, Бътлър. Просто имах скучен разговор с поредния психиатър шарлатанин.

Бътлър продължи с безизразен тон:

— Да поговоря ли с него?

— Остави го сега. Какви са новините за „Фоул Стар“?

— Тази сутрин в имението пристигна съобщение по имейла. Формат MPG.

Артемис се намръщи. Не можеше да чете MPG-видеофайлове от мобилния си телефон.

Бътлър извади от жабката портативен компютър.

— Помислих си, че ще бързате да видите файла, затова го записах тук.

Той подаде компютъра през рамо. Артемис го включи, като отвори плоския цветен монитор. Отначало реши, че батерията на камерата е изтощена, после осъзна, че вижда пред себе си заснежено поле. Бяло върху бяло, само едва забележими сенки загатваха за наличието на падини и хълмове.

Артемис усети, че му прилошава. Странно как такава невинна картина можеше да предизвика толкова лошо предчувствие.

Камерата тръгна нагоре и откри безцветно сумрачно небе. После — черен обемист предмет в далечината. От малките тонколони долиташе ритмично хрускане — човекът зад камерата вървеше в снега. Предметът стана по-ясно различим. Беше мъж, седнал — не, вързан за стол. Кубчетата лед в чашата на Артемис издрънкаха. Ръцете му трепереха.

Човекът беше облечен в дрипи от някогашен хубав костюм. Лицето му бе набраздено от белези като светкавици. Единият крак като че ли липсваше. Трудно беше да се определи. Сега Артемис дишаше на пресекулки като бегач в маратон.

На врата на мъжа бе окачена табелка. Картонче, вързано с връв. С дебели черни букви беше изписано: „Здравствуйте сын“ . Камерата се задържа за няколко секунди върху надписа, после угасна.

— Това ли е всичко?

Бътлър кимна.

— Само човекът и надписът. Това е.

— „Здравствуйте сын“ — промърмори Артемис с безупречно произношение. Откакто баща му бе изчезнал, той сам учеше езика.

— Да ви го преведа ли? — попита Бътлър, който също говореше руски. Беше го научил по време на петгодишната си служба в шпионска група към края на осемдесетте. Произношението му обаче не беше така съвършено, както на младия му господар.

— Не, знам какво означава — отговори Артемис. — Здравствуйте сын : здравейте, сине.

Бътлър подкара бентлито по двойното платно. Няколко минути двамата мълчаха. Накрая Бътлър все пак попита:

— Мислите ли, че е той, Артемис? Може ли този човек да е баща ви?

Артемис върна назад MPG-файла и се спря на загадъчното лице на мъжа. Докосна екрана, с което предизвика разноцветни изкривявания по картината.

— Така мисля, Бътлър. Но качеството на картината е много лошо. Не мога да бъда сигурен.

Бътлър разбираше емоциите, които изпълваха младия му господар. Той също бе изгубил близък на борда на „Фоул Стар“. По време на злополучното пътуване неговият чичо, Старши, беше прикрепен към бащата на Артемис. За нещастие тялото на Старши беше разпознато в моргата в Черски.

Артемис възвърна хладнокръвието си.

— Трябва да проследя съобщението, Бътлър.

— Знаете какво ще последва, нали?

— Да. Искане на откуп. Това е само уловка, за да привлекат вниманието ми. Трябва да обърнем в пари в брой малко от златото на Народа. Незабавно се свържи с Ларс в Цюрих.

Бътлър увеличи скоростта и премина в платното за изпреварване.

— Господарю Артемис, имам известен опит в тези неща.

Артемис не го прекъсна. Кариерата на Бътлър преди раждането на сегашния му господар беше, най-общо казано, богата.

— Всички похитители започват с елиминиране на всички свидетели. След това обикновено се опитват да премахнат другарите си, за да не делят откупа.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че плащането на откупа по никакъв начин не гарантира безопасността на баща ви. Ако този човек наистина е вашият баща. Напълно е възможно похитителите да вземат парите и после да избият всички ни.

Артемис се загледа в монитора.

— Прав си, разбира се. Ще трябва да съставя план.

Бътлър преглътна. Не беше забравил последния план. За малко всички да умрат и на планетата да избухне война между видовете. Той не беше от хората, които се плашат лесно, но от искрицата в очите на Артемис Фоул го полазиха тръпки.

Капитан Бодлива Зеленика беше решила да изкара две поредни смени и да тръгне право към повърхността. Само хапна набързо блокче клетъчна храна и глътна един енергиен шейк и скочи на първата совалка за терминала Тара.