Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Помощта дойде с малко закъснение. След тридесет минути около П37 гъмжеше от халогенни светлини като на филмова премиера в Големския свят.

Вихрогон беше коленичил до ескалатора и разглеждаше гоблина, който лежеше в безсъзнание. Кентавърът беше допринесъл най-много за това човеците все още да не са разкрили подземните скривалища на Народа. Технически гений, пионер във всяко по-важно научно постижение, от предсказване на магмените потоци до технологията за заличаване на памет. Всяко негово откритие го правеше все по-малко уважаван и все по-досаден. Но злите езици говореха, че изпитва топли чувства към един офицер от женски пол, служил в Разузнаването. Всъщност в Разузнаването имаше една-единствена жена офицер.

— Добра работа, Зеленика — каза кентавърът и потърка огледалния костюм на гоблина. — Влязла си в престрелка с кебап.

— Точно така, Вихрогоне, какво ли не правиш, за да отвлечеш вниманието от факта, че Бюа Кел са заблудили твоите сензори.

Вихрогон опипа една от каските.

— Не са Бюа Кел. Няма начин. Прекалено тъпи са. Гоблините не притежават такива мозъчни параметри. Това е човешко производство.

Зеленика изсумтя.

— И откъде ти хрумна? По заварките ли позна?

— Не — отговори Вихрогон и й подаде каската.

Зеленика прочете надписа. „Произведено в Германия“.

— Предполагам, че това е пожарникарски костюм. Материалът задържа горещината както отвън, така и отвътре. Това е сериозно, Зеленика. Не става дума за чифт маркови ризи и кашонче шоколади. Някое от човешките същества върти голяма контрабанда с Бюа Кел.

Вихрогон се отдръпна, за да даде възможност на техническия екип да се приближи към пленника. Техниците щяха да му бият подкожно приспивателно. То съдържаше микрокапсули седативен агент и миниатюрен детонатор. След това престъпникът можеше да бъде ликвидиран по компютърен път, ако полицията научеше, че отново е престъпил закона.

— Знаеш кой е човекът, нали? — попита Зеленика.

Вихрогон ококори очи.

— О, чакай да позная. Старият враг на капитан Бодлива Зеленика, господарят Артемис Фоул.

— Добре, кой друг?

— Имаш голям избор. През тези години Народът е установявал контакт с хиляди Кални създания.

— Така ли? — отвърна Зеленика. — И на колко от тях не сме заличили паметта?

Вихрогон се престори, че мисли и намести станиоловата шапка на главата си, която имаше за цел да отклонява всеки сигнал за разчитане на мисли, насочен към мозъка му.

— На трима — измънка той накрая.

— Моля?

— Да, на трима.

— Точно така. Фоул и горилите му. Артемис стои зад това. Помни ми думата.

— Просто ти се иска да е така, нали? Най-накрая ще имаш възможност да си го върнеш. Помниш ли какво се случи последния път, когато полицията се сблъска с Фоул?

— Помня. Но това беше предишния път.

Вихрогон се ухили самодоволно.

— Искам да ти напомня, че сега той е на тринадесет години.

Зеленика отпусна ръка върху вълшебната си пръчица.

— Не ме интересува на колко години е. Едно докосване с пръчицата — и ще заспи като бебе.

Вихрогон кимна към вратата.

— Ако бях на твое място, бих си спестил барута. Ще ти потрябва.

Зеленика проследи погледа му. Началникът Юлиус Кореноплод пресичаше отцепената зона. Колкото повече неща виждаше, толкова по-червендалест ставаше, откъдето идваше и прякорът му — Червено цвекло.

— Подполковник — подхвана Зеленика, — трябва да видите това.

Погледът на Кореноплод я накара да млъкне.

— А вие какво си мислехте?

— Моля, сър?

— Не ми излизайте с това. Бях в „Операции“ през цялото време. Гледах видеоматериала от каската ви.

— О!

— „О“ не е изчерпателен отговор, капитане! — щръкналата ниско подстригана коса на Кореноплод се полюшваше от вълнение. — Това трябваше да бъде наблюдателна мисия. Няколко екипа, изпратени за подкрепление, седяха на отлично обучените си задници и чакаха да се обадите! Но не, капитан Бодлива Зеленика решава сама да се бори с Бюа Кел.

— Партньорът ми беше ранен, сър. Нямах избор.

— Какво изобщо е търсил Пустодрън навън?

Зеленика за пръв път сведе поглед.

— Изпратих го да направи проверка на термосензор, сър. Само изпълнявах нарежданията.

Кореноплод кимна.

— Току-що говорих с магьосника лечител. Пустодрън ще се оправи, но с дните му на летец е свършено. Ще има трибунал, разбира се.

— Да, сър. Разбрано.

— Формалност, сигурен съм, но нали знаете какви са в Съвета.

Зеленика отлично знаеше какви са в Съвета. Тя щеше да бъде първият офицер в историята на Полицията на Нисшите елементи, разследван едновременно за два случая.