Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Разнесе се и друго бучене, освен това на крилата. След хилядите полетни часове в шахтите Зеленика познаваше много добре този шум. Магмата изригваше.

Умът й работеше трескаво. Ако гоблините бяха успели по някакъв начин да доставят захранване до терминала, тогава всички системи за сигурност би трябвало да се активират. Включително и…

Капитан Бодлива Зеленика се обърна, но херметическите врати вече се затваряха. Огнеупорните прегради бяха се задействали автоматично от топлинния сензор в шахтата. Когато отдолу се надигаше магмен поток, стоманени врати с дебелина два метра затваряха ръкава и отрязваха достъпа до останалата част от терминала. Тя и гномът бяха в капан, а отдолу изригваше магма. Магмата нямаше да ги убие — потокът не оставяше много пръски. Но свръхнажеженият въздух щеше да ги изпече до коричка, тънка като сухо есенно листо.

Гоблинът стоеше в края на тунела, без да обръща внимание на приближаващите пламъци. Зеленика осъзна, че той не е луда глава, готов в отчаяния си стремеж да избяга да полети нагоре по шахтата. Просто беше пълен глупак.

Гоблинът помаха непохватно с ръка, намигна и скочи в шахтата, като бързо се понесе нагоре и изчезна от поглед. Но не бе достатъчно бърз. Поток от бликаща лава с диаметър седем метра се стрелна след него като змия и го погълна цял.

Зеленика нямаше време да скърби. Имаше достатъчно свои проблеми. Униформите на Полицията на Нисшите елементи бяха снабдени с топлинни намотки, които разсейваха прекомерната топлина, но това нямаше да й помогне. След секунди въздухът щеше да стане сух и горещ до такава степен, че да пропука стените.

Зеленика погледна нагоре. По покрива на тунела бяха окачени в редица старовремски армирани охладителни резервоари. Тя превключи бластера си на максимална мощност и започна да стреля по туловищата на резервоарите. Нямаше време да се церемони.

Резервоарите се огънаха, пробиха се и от тях изригна застоял въздух и няколко тънки струйки охладител. Безполезно. Вероятно бяха изпускали охладител през годините на бездействие, а гоблините не си бяха направили труда да ги подменят. Все пак имаше един пълен резервоар, останал непокътнат. Черен и продълговат, различен от стандартните зелени резервоари, които полицията използваше. Зеленика застана точно под него и откри огън.

Три хиляди галона вода, примесени с охладител, се изляха на главата й точно в мига, когато вълната нажежен въздух изригна от шахтата. Беше странно усещане почти едновременно да се вкочаниш от студ и да бъдеш обгорен. Зеленика усети как по раменете й избиват мехури, които налягането на водата свива. Тя падна на колене. Белите й дробове копнееха за въздух. Но не можеше да си поеме дъх, не и сега, а нямаше сили да вдигне ръка, за да пусне от резервния въздух в каската.

След цяла вечност бученето секна и Зеленика отвори очи. Видя, че тунелът е пълен с дим. Задейства изпарителя на визьора си и се изправи на крака. По костюма й се стичаха струи вода. Тя освободи закопчалките на каската си и вдиша дълбоко въздуха в тунела. Все още беше горещ, но поносим.

Зад гърба й се плъзнаха хидравличните врати и капитан Риск Кафяво Водорасло се появи в процепа, следван от отряд за бързо реагиране от Полицията на Нисшите елементи.

— Добра маневра, капитане.

Зеленика не отговори. Вниманието й беше погълнато от оръжието, изоставено от изпарилия се гоблин. Представляваше дебела пушка, дълга половин метър, с прицел за нощно виждане, закрепен върху дулото.

Първата й мисъл беше, че Бюа Кел са успели по някакъв начин да организират производство на собствено оръжие. Но после осъзна, че истината е далеч по-неприятна. Капитан Бодлива Зеленика откърти пушката от полуразтопената скала. Знаеше за нея от лекциите по история на правоохранителната дейност. Стар модел лазер „Зурла“. Зурлите бяха забранени със закон преди много години. Но това не беше най-лошото. Вместо с феин енергиен източник оръжието работеше с човешка алкална батерия AA.

— Риск! — извика тя. — Ела да видиш това.

— Д’Арвит — промърмори Кафяво Водорасло и веднага посегна към копчето за радиовръзка на каската си. — Свържете ме спешно с подполковник Кореноплод. Имаме контрабанда от клас А. Да, клас А. Трябва ми пълен екип от техници. Извикайте и Вихрогон. Искам да отцепите целия квадрант…

Риск продължаваше да дава нареждания, но те бяха заглушени от тихо бръмчене в ушите на Зеленика. Бюа Кел търгуваха с Калните създания. Човеци и гоблини си сътрудничат във възстановяването на забранени оръжия. А щом оръжията бяха тук долу, колко време бе необходимо на Калните създания да слязат под земята?