Докато тичаше, капитан Бодлива Зеленика произведе няколко изстрела. С единия улучи по-близкия гоблин в гърба. Тя изстена. Беше далеч от нервния център. Но нямаше значение. Тези костюми от фолио имаха един недостатък. Бяха проводници на неутринни заряди. Зарядът прескачаше по костюма като огнени вълни по повърхността на езеро. Гоблинът подскочи поне два метра право нагоре, после се сгромоляса в безсъзнание в подножието на ескалатора. Останала без управление, вагонетката на въздушна възглавница се завъртя и се блъсна в една лента за багаж. От разбитото ремарке се изсипаха стотици малки цилиндрични предмети.
Вторият гоблин изстреля дузина патрони по посока на Зеленика. Не улучи отчасти поради това, че ръцете му трепереха от нерви, и понеже стрелбата напосоки вършеше работа само във филмите. Зеленика опита да заснеме оръжието му с камерата в каската си, за да може компютърът да започне търсене, но имаше твърде силни вибрации.
Преследването продължи по изходите чак до терминала за заминаващи пътници. Зеленика с изненада дочу бръмчене на компютри. Тук не се очакваше да има електрическо захранване. От инженеринга на полицията трябваше да са демонтирали генераторите. На кого и за какво е притрябвал ток на такова място?
Тя вече знаеше отговора. Електричество беше необходимо, за да се задейства монорелсата на совалката и контролът върху полетите. Когато влезе в хангара, подозренията й се затвърдиха. Гоблините бяха построили совалка!
Не беше за вярване. Гоблините нямаха достатъчно електричество в мозъците си за захранване на десетватова крушка. Как биха могли да построят совалка? И все пак тя съществуваше, стоеше в дока, истински кошмар за търговците на стари летателни апарати. Не беше на повече от десет години, а туловището й бе цялото на кръпки от заварки и нитове.
Зеленика преглътна от учудване, но се съсредоточи върху преследването. Гоблинът беше спрял, за да грабне чифт крила от багажното отделение. Можеше да стреля по него, но бе твърде рисковано. Нямаше да се изненада, ако ядрената батерия на совалката имаше само тънък пласт олово за покритие.
Гоблинът се възползва от затишието и се шмугна в ръкава, по който се отиваше до совалката. Монорелсата вървеше по дължината на обгорената скала към масивната шахта. Тази шахта бе един от многото естествени канали в мантията и кората на Земята. По тях от разтопеното ядро на планетата изригваха потоци магма, които се издигаха до повърхността на неравномерни интервали. Ако не беше това периодично освобождаване на налягане, Земята щеше да се разкъса на парчета още преди много еони. Полицията на Нисшите елементи бе впрегнала природната енергия за осъществяване на експресни пътувания до повърхността. При спешни случаи офицерите от Разузнаването се изкачваха с потоците магма в титанови яйца. При туристическите пътувания совалките избягваха парещата магма, като се издигаха по шахтите посредством потоци нагорещен газ до множество терминали в различни точки на света.
Зеленика забави крачка. Гоблинът нямаше къде да се дене. Освен ако не му хрумнеше да се пъхне в шахтата, а никой не беше толкова откачен. Ако го настигнеше магмен поток, щеше да се разпадне до податомно ниво.
Пред нея зейна входът на шахтата. Огромен и ограден от обгорели скали.
Зеленика включи микрофона на каската си.
— Има много време до потока — изкрещя, за да надвика воя на вятъра, издигащ се от ядрото.
— Откажи се. Не можеш да влезеш в шахтата без данни.
На жаргона на Гноморазузнаването „данни“ означаваше техническа информация. В конкретния случай ставаше дума за предполагаемото време на изригване. С точност до десета от секундата. Обикновено.
Гоблинът измъкна странна пушка, като този път се прицели внимателно. Спусъкът щракна, но с каквито и патрони да стреляше това оръжие, вътре не беше останал нито един.
— Проблемът при неядрените оръжия е, че все някога мунициите ти свършват — саркастично отбеляза Зеленика, с което спази старата традиция на препиране по време на стрелба, макар че коленете й всеки момент щяха да се огънат.
В отговор гоблинът насочи пушката към нея. Последва оглушителен изстрел, при който куршумът падна на близо пет метра пред нея. Все пак послужи за отвличане на вниманието. Престъпникът се възползва от момента, за да включи двигателя на крилата си. Те бяха стар модел: роторен двигател с повреден шумозаглушител. Бученето на машината изпълни тунела.
Читать дальше