Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Всъщност, контрабандистите бяха сериозен проблем за Полицията на Нисшите елементи. Не самата контрабанда, която обикновено беше безобидна — маркови слънчеви очила, DVD, машини за капучино и други подобни. Проблемът бе в метода на придобиване на тези предмети.

Триадата на гоблините Бюа Кел държеше целия контрабанден пазар и ставаше все по-дръзка и непредпазлива в екскурзиите си до земната повърхност. Дори се носеше слух, че гоблините са конструирали собствена товарна совалка, за да направят експедициите си икономически по-изгодни.

Основният проблем беше, че гоблините бяха тъпоумни създания. Достатъчно бе някой от тях да забрави да се прикрие и фотографии на гоблини щяха да засноват от сателитите до новинарските станции по целия свят. След което Светът на Нисшите елементи, последната зона на планетата, свободна от Кални създания, щеше да бъде разкрит. А когато това станеше, предвид природата на човешката раса със сигурност щяха да дойдат и замърсяването, изчерпването на природните богатства и разработването на земните недра.

Това означаваше, че всеки служител на полицията, имал нещастието да бъде нарочен от началството, трябваше да изкара няколко месеца дежурство в Надзора, поради което и Зеленика сега седеше в тясната стаичка до скалата и следеше входа на рядко използваната асансьорна шахта.

П37 бе хидравличен асансьор, който излизаше на повърхността в центъра на Париж, Франция. Европейската столица беше отбелязана на полицейските карти като особено рисков район, затова дотам рядко се издаваха визи. Само служебни за полицаи. Цивилни не бяха стъпвали в шахтата от десетилетия, но все още се налагаше наблюдение двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, което правеше шестима офицери на осемчасови смени.

Зеленика дежуреше в двойка с Чикчирик Пустодрън. Както повечето елфи, Чикчирик смяташе себе си за зеленокож Божи дар за жените и прекарваше повече време в опити да впечатли Зеленика, отколкото в работа.

— Тази вечер изглеждаш добре, капитане — подхвана той още от вратата. — Как поддържаш косата си?

Зеленика нагласи фокуса на монитора и се зачуди какво има да се поддържа на една късо подстригана кестенява коса.

— Съсредоточи се, редник. Ако внезапно открият огън по нас, ще се опържим.

— Съмнявам се, капитане. Тук е истинско мъртвило. Обичам такива назначения. Приятно и леко. Като на разходка.

Зеленика огледа шахтата долу. Пустодрън беше прав. Кварталът, който някога кипеше от живот, след затварянето на шахтата за граждани заприлича на призрачен град. Само от време на време се мяркаше някой заблуден трол. А започнеха ли някъде да се мяркат тролове, това бе знак, че мястото е необитаемо.

— Тук сме само ти и аз, капитане. А нощта е в началото си.

— Млъкни, Пустодрън. Съсредоточи мислите си върху работата. Или редник не е достатъчно нисък чин за теб?

— Да, Зеленика, съжалявам, искам да кажа, слушам, сър.

Елфи. Всичките са еднакви. Дай им чифт крила и започват да се мислят за неустоими.

Зеленика прехапа устни. Колко злато на данъкоплатците отиваше за Полицейски надзор! Висшите офицери можеха да казват, че там се върши работа, но не беше така. Дежурството в Надзора бе идеалното средство да държат непокорните служители далеч от очите на обществеността.

Въпреки това Зеленика бе твърдо решена да изпълнява задълженията си по най-добрия възможен начин. Трибуналът към Министерството на вътрешните работи не би пропуснал да й наложи допълнително наказание, ако се провалеше.

Тя извика на плазмения екран списъка с дневните показатели, които се проверяваха по време на дежурство. Индикаторите на хидравличните клампи светеха зелено. Имаше достатъчно газ, за да прекарат в наблюдателния пост четири дълги, отегчителни седмици.

Следващи в списъка бяха топлинните скенери.

— Чикчирик, искам да направиш една обиколка. Ще направим пробен оглед с топлинен скенер.

Пустодрън се усмихна. Елфите обичаха да летят.

— Разбрано, капитане — каза той и закрепи един термоскенер за гърдите си.

Зеленика отвори процеп в отсека и Пустодрън изхвърча навън. Зарея се в тъмното. Продълговатото приспособление на гърдите му освети с топлочувствителни лъчи района отдолу. Зеленика стартира термосканиращата програма на компютъра. По екрана пробягаха мъгляви изображения в различни оттенъци на сивото. Всяко живо същество щеше да бъде засечено, дори ако се криеше под дебел пласт твърда скала. Но нямаше никой, само няколко ругаещи жаби и опашка на трол в ъгъла на екрана.