Оуън Колфър - Арктическият инцидент

— Баща ми не е престъпник — изтъкна Артемис раздразнен. — Той се стремеше да влага всичките ни авоари в законни предприятия. Сделката с Мурманск беше напълно прозрачна.

— Избягвате въпроса, Артемис — каза По.

Но на Артемис му бе дошло до гуша от тези въпроси. Време беше за малка игра.

— Защо ме притискате, докторе? — попита той разтревожен. — Това е болезнена тема. Знаете, че е възможно да страдам от депресия.

— Предполагам, че е така — каза По, почувствал, че може да направи пробив. — Това ли е проблемът?

Артемис зарови лице в ръцете си.

— Заради майка ми е, докторе.

— Майка ви? — колебливо попита По, като се стараеше да потиска вълнението в гласа си. През тази година Артемис вече бе прогонил от „Сейнт Бартълби“ половин дузина съветници. В интерес на истината, По също вече си стягаше куфарите. Но сега…

— Майка ми, тя…

По се наклони напред във фалшивото си викторианско кресло.

— Майка ви, да?

— Тя ме принуждава да се подлагам на тази смехотворна терапия, когато така наречените училищни съветници са заблудени наивници с научни степени.

По въздъхна.

— Много добре, Артемис. Ваша работа, но никога няма да намерите покой, ако продължавате да бягате от проблемите си.

Мобилният телефон на Артемис иззвъня и му спести по-нататъшния анализ. Беше свързан с кодирана засекретена линия. Само един човек знаеше номера. Момчето извади телефона от джоба си и отвори мъничкия микрофон.

— Да?

В слушалката се чу гласът на Бътлър.

— Артемис. Аз съм.

— Очевидно. Тъкмо се занимавах с нещо.

— Получихме съобщение.

— Така. Откъде?

— Не знам точно. Но е свързано с „Фоул Стар“.

Гърбът на Артемис рязко се изправи.

— Къде си?

— На главния вход.

— Добро момче. Тръгвам.

Доктор По избърса очилата си.

— Този сеанс не е приключил, млади човече. Днес напреднахме малко, макар и да не го признавате. Излезете ли сега, ще бъда принуден да уведомя директора.

Предупреждението не стигна до слуха на Артемис. Той вече беше другаде. По кожата му прескачаше познатото електричество. Нещо щеше да се случи. Предчувстваше го.

Традиционната представа за гном е немирен дребосък в зелени дрехи. Разбира се, такава е човешката представа. Феите имат свои стереотипи. Като цяло Народът си представя служителите в подразделението на Разузнаването към Полицията на Нисшите елементи като агресивни гноми или мускулести елфи, набирани направо от колежанските отбори по чакълбол.

Капитан Бодлива Зеленика не отговаря на нито една от тези представи. Всъщност тя вероятно би била последното същество, което бихте взели за офицер от Гноморазузнаването. Ако някой се помъчеше да отгатне с какво се занимава, котешката грация и жилавите мускули биха го навели на мисълта за гимнастичка или може би професионален пещерняк. Но ако се вгледаше в нея, в хубавичкото й лице и надникнеше право в очите й, щеше да види решителност до ожесточение, плам и природен ум, които я правеха един от най-уважаваните офицери в Разузнаването.

Разбира се, технически погледнато, Зеленика вече не беше в Разузнаването. Още от аферата Артемис Фоул, когато бе заловена и задържана като заложник, положението й на първа жена офицер в Разузнаването бе подложено на преразглеждане. Единствената причина сега да не седи у дома и да полива папратите си беше, че началникът Кореноплод бе заплашил да върне значката си, ако Зеленика бъде уволнена. Кореноплод знаеше, макар и Министерството на вътрешните работи да бе на друго мнение, че Зеленика не беше виновна за отвличането и че само нейната схватливост бе предотвратила гномски и човешки загуби.

Но членовете на Съвета не се интересуваха особено от загубите на човешки живот. Повече ги безпокоеше загубата на феино злато. И според тях Зеленика им бе струвала значителна сума от златния фонд за откупи на Разузнаването. Тя тъкмо се канеше да се качи над земята и да извие врата на Артемис Фоул, за да го принуди да върне златото, но в полицията не действаха така: в Книгата, Библията на феиния народ, се казваше, че ако човек успее да вземе злато от фея, то остава за него.

Затова вместо да отнеме значката й, Министерството на вътрешните работи нареди на Зеленика да се заеме с мръсна работа — някъде, където не може да навреди. Най-подходящото място бе Полицейски надзор. Зеленика беше прехвърлена в „Митници и акцизи“, напъхана в тясна стаичка, прилепена до скала с изглед към една асансьорна шахта. Доживотно дежурство.