Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Бътлър се засмя. Това не се чуваше много често.

— Обикновено нелегално става по-бързо. Но и в двата случая ще отнеме много време. Не можем да пътуваме по въздуха, това е сигурно. Мафията ще изпрати свои хора на всяко летище.

— Сигурни ли сме, че е мафията?

Бътлър надникна в огледалото за обратно виждане.

— Боя се, че да. Всички отвличания минават през ръцете на мафията. Дори ако обикновен престъпник е успял да отвлече баща ви, той е бил принуден да го предаде на мафията веднага щом от там са научили за това.

Артемис кимна.

— И аз така мисля. Значи ще трябва да пътуваме по море, а това ще отнеме най-малко седмица. Можем да потърсим помощ за транспорта. Да направим нещо неочаквано за мафията. Как стои въпросът с документите ни?

— Няма проблем. Мислех да пътуваме като руснаци. Ще събудим най-малко подозрение. Имам паспорти и визи.

— Да. Под какво прикритие?

— Какво мислите за Степан Башкир и чичо му Константин?

— Отлично. Шахматният гений и неговият компаньон.

Вече много пъти бяха използвали това прикритие по време на предишните си мисии. Веднъж един служител на контролно-пропускателен пункт, който също беше голям шахматист, се усъмни в историята им, докато Артемис не го победи с шест хода. Оттогава тази техника носеше наименованието „комбинацията на Башкир“.

— Кога най-рано можем да тръгнем?

— Почти веднага. Тази седмица госпожа Фоул и Джулиет са в Ница. Това ни дава на разположение осем дни. Можем да пишем до училището, да скалъпим някакво извинение.

— Бих казал, че в „Сейнт Бартълби“ ще се радват да се отърват от мен за известно време.

— От имението Фоул можем да отидем направо на летището, лиърджетът ни очаква. Можем да стигнем с него поне до скандинавските страни, а оттам ще опитаме да се качим на кораб. Само трябва да си взема някои неща от имението.

Артемис можеше ясно да си представи какви неща иска да вземе от там прислужникът. Остри и взривоопасни.

— Добре. Колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да намерим тези хора, преди да са разбрали, че ги търсим. По пътя можем да проверяваме съобщенията в имейла.

Бътлър сви към имението Фоул.

— Трябва да знаете, Артемис — каза той, като хвърли поглед в огледалото, — че ще се изправим срещу руската мафия. Имал съм вземане-даване с тези хора. Те не се пазарят и не преговарят. Играта може да загрубее. Ако предизвикаме тези гангстери, някой може да пострада. И най-вероятно ние.

Артемис кимна разсеяно, загледан в собственото си отражение в огледалото. Трябваше му план за действие. Нещо дръзко и гениално. Нещо, което никой досега не се е осмелявал да прави. Артемис не се тревожеше излишно. Умът му никога не го беше подвеждал.

Феиното летище за совалки в Тара бе впечатляващо съоръжение. Терминалът, който се простираше на тридесет хиляди кубически фута, се криеше под обрасла с гъста растителност могила в средата на фермата на Макгрейни.

От векове семейство Макгрейни зачиташе границите на феиния форт и през цялото това време се радваше на изключително добър късмет. Болестите загадъчно преминаваха за една нощ. Семейството с невероятно постоянство изравяше от земята безценни произведения на изкуството, а болестта луда крава сякаш старателно отбягваше стадата им.

След като разреши визовите си проблеми, Зеленика най-накрая си проправи път до добре прикритата врата и се плъзна през холографската маскировка. Специално за пътуването беше успяла да се снабди с Гномски Двупалубни. Приспособлението работеше на слънчева батерия със сателитна връзка и се отличаваше с революционен дизайн. Имаше два чифта криле, или две палуби; единият чифт служеше за плъзгане по въздуха, а другият, по-малкият, за маневриране. Зеленика гореше от желание да изпробва Двупалубни, но лабораториите „Гномски“ бяха произвели само няколко бройки. Вихрогон неохотно ги отпускаше на полицаите, защото не бяха проектирани по негов дизайн. Професионална завист. В лабораторията Зеленика се бе възползвала от отсъствието му, за да си вземе едни „Гномски“ от рафта.

Тя се издигна на петдесет фута над земята и позволи на нефилтрирания въздух от повърхността да изпълни дробовете й. Макар и пълен с отрови, все пак беше по-сладък от рециклирания въздух в тунелите. В продължение на няколко минути Зеленика се наслаждаваше на усещането, след което съсредоточи вниманието си върху поставената задача: да отвлече Артемис Фоул.