Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Нямаше как да го направи от дома му, имението Фоул, това бе сигурно. От гледна точка на закона бе твърде рисковано да влиза в човешки дом без разрешение. Макар че, технически погледнато, миналата година Фоул я беше поканил там, като я бе отвлякъл. Но малко адвокати биха използвали това в нейна защита. При всички положения имението представляваше същинска крепост, успяла да отблъсне цял полицейски Отряд по изтеглянето. Нима тя можеше да се справи по-добре?

Имаше и още едно усложнение: Артемис може би я очакваше, особено ако наистина търгуваше с Бюа Кел. Идеята да попадне в капан не й допадаше. Зеленика вече познаваше затворническия живот в имението Фоул. Несъмнено обзавеждането в затворническата й килия не се бе променило.

Тя активира пакета за компютърна навигация и извика изображението на имението Фоул на визьора в каската си. Мека пурпурна светлина започна да примигва край триизмерния план на къщата. Сградата беше отбелязана с червено от Полицията на Нисшите елементи. Зеленика изпъшка. Сега й се налагаше да изгледа информационен видеоматериал, подготвен за всеки случай, ако под земята съществува офицер от Разузнаването, който да не е чувал за Артемис Фоул.

На екрана се появи лицето на ефрейтор Лилия Клонка. Разбира се, че ще изберат Лилия за тази задача. Сладникавата хубавица на ПНЕ. В Централното полицейско управление сексизмът все още беше жив и в добро здраве. Носеше се слух, че постиженията на Клонка в ПНЕ се дължат на това, че е потомка на елфическите крале.

— Вие избрахте имението Фоул — каза образът на Клонка и запърха с клепачи. — Това е сграда, маркирана в червено. Влизането без разрешение е абсолютно забранено. Не се опитвайте дори да прелетите над нея. Артемис Фоул е квалифициран като реална заплаха срещу Народа.

До Клонка се появи изображение на Фоул с дигитално усилено намръщено изражение.

— Съучастникът му, известен само като Бътлър, не бива да бъде доближаван при никакви обстоятелства. Обикновено е въоръжен и винаги опасен.

Масивната глава на Бътлър се появи редом с другите две изображения. Въоръжен и опасен не бяха точните думи. Той беше единственият човек в историята, който се бе сблъсквал с трол и бе победил.

Зеленика даде координатите на полетния компютър и остави крилата да я водят. Отдолу бързо преминаваше селският пейзаж. От последното й посещение насам нашествието на Калните създания като че ли бе придобило още по-големи мащаби. Почти не беше останал свободен акър земя, незастроен от техни домове, враснали дълбоко в почвата, и миля река, в чиито води да не се изливат отрови от техните фабрики.

Слънцето най-после потъна зад хоризонта и Зеленика вдигна филтрите на визьора си. Сега времето беше на нейна страна. Разполагаше с цяла нощ, за да измисли план за действие. Тя осъзна, че й липсват саркастичните забележки на Вихрогон. Колкото и досадно да беше бъбренето на кентавъра, наблюденията му обикновено се оказваха точни и бяха й помагали в не една тежка ситуация. Зеленика опита да установи връзка, но магменият стълб все още беше висок и нямаше проходимост. Чуваше се само пукот на статично електричество.

В далечината се показа имението Фоул, което рязко се извисяваше над околния пейзаж. Зеленика огледа сградата с топлинния си сензор и не намери друго, освен насекоми и дребни гризачи. Паяци и мишки. Нямаше никой вкъщи. Това идеално я устройваше. Тя се приземи върху главата на един каменен грифон с особено мрачно изражение и зачака.

Първият замък Фоул бе построен от лорд Хю Фоул през XV век. От всички страни го ограждаха ниски долини. Това беше тактика, заимствана от норманите: да се издигаш на височина, недостъпна за враговете. През вековете замъкът бе претърпял някои промени, докато се превърна в имение, където по традиция се обръщаше особено внимание на сигурността. Имението беше оградено от зидове с дебелина един метър и снабдено с най-модерна охранителна система.

Бътлър слезе от пътя и отвори портите на имението с помощта на дистанционно. Погледна назад към замисленото лице на работодателя си. Понякога му се струваше, че въпреки всичките си контакти, информатори и служители Артемис Фоул бе най-самотното момче, което беше срещал.

— Можем да вземем чифт от онези феини бластери — каза прислужникът.

По време на миналогодишната обсада той беше конфискувал цялото оръжие на Първи отряд по изтегляне към ПНЕ.

Артемис кимна.