Оуън Колфър - Арктическият инцидент

— Може да са заличили паметта му.

Вихрогон свали гумените накрайници от очите на Артемис.

— Това му е хубавото на моето изобретение. Заличаването на паметта не върши работа. Ретимаг оперира с реални физически доказателства. Трябва да се остърже ретината, за да не остави следи.

— Нещо интересно в човешкия компютър?

— Много неща — отговори Вихрогон. — Но нищо, което да го уличава в престъпление. Никъде не се споменава за гоблини или батерии.

Кореноплод се почеса по четвъртитата брадичка.

— Ами здравенякът? Той може да е посредникът.

— Вече го проверих с Ретимага. Нищо. Откажете се, Полицията на Нисшите елементи е заловила не когото трябва от Калните създания. Заличете паметта им и ги върнете у дома.

Зеленика кимна. Началникът — не.

— Почакай малко. Мисля.

— За какво? — попита Зеленика. — Колкото по-бързо махнем Артемис Фоул от тук, толкова по-добре за работата ни.

— Може и да не е така. И без това са тук…

Зеленика зяпна от учудване.

— Подполковник! Не познавате Фоул така добре, както го познавам аз. Дадете ли му и най-малката възможност, ще ни създаде повече проблеми от гоблините.

— Може да ни помогне да намерим Калните създания, които ни трябват.

— Налага се да възразя, подполковник. На тези човеци не може да се има доверие.

Лицето на Кореноплод несъмнено аленееше в тъмното.

— Мислите ли, че ми харесва, капитане? Мислите ли, че ми допада идеята да се моля на това невръстно Кално създание? Ни най-малко. По-скоро бих глътнал жив червей, отколкото да моля Артемис Фоул за помощ. Но някой снабдява Бюа Кел с батерии за оръжията им и аз трябва да разбера кой. Затова да се залавяме за работа, Зеленика. Тук има по-важни неща от вашата жалка вендета.

Зеленика прехапа език. Не можеше да противоречи на началника, не и след всичко, което беше направил за нея, но да моли Артемис Фоул за помощ не й се струваше редно, независимо от сериозността на положението. Нито за миг не се съмняваше, че човекът може да разреши проблема им, но на каква цена?

Кореноплод пое дълбоко дъх.

— Добре, Вихрогоне, доведи го. И му сложи електронен преводач. Разговорите с Кални създания ми причиняват главоболие.

Артемис разтриваше зачервената кожа под очите си.

— Приспивателно в гумените накрайници? — попита той и погледна към Вихрогон. — С микроигли?

Кентавърът остана поразен.

— Доста сте досетлив за Кално създание.

Артемис докосна малкия сърповиден предмет, поставен над ухото му.

— Преводач?

Вихрогон кимна към началника.

— Някои получават главоболие, когато разговарят на чужди езици.

Артемис оправи ученическата си вратовръзка.

— Разбирам. Добре, с какво мога да ви услужа?

— Какво те кара да мислиш, че имаме нужда от помощта ти, човече? — изрева Кореноплод и задъвка пурата си.

Момчето се подсмихна самодоволно.

— Имам предчувствие, началник. Ако не искахте нещо от мен, щях да се намеря в собственото си легло, без да си спомням абсолютно нищо от срещата ни.

Вихрогон прикри усмивката си с космат крайник.

— Имаш късмет, че не се събуждаш в килия — каза Зеленика.

— Още ли се сърдиш, капитан Бодлива Зеленика? Не можем ли да заровим томахавките?

Злобният поглед на феята беше достатъчно красноречив отговор.

Артемис въздъхна.

— Много добре. Ще се помъча да отгатна. Човеци търгуват с Нисшите елементи. И вие искате Бътлър да проследи търговците. Близо ли съм до истината?

Феите млъкнаха за миг. Като чуха това от устата на Фоул, изведнъж се върнаха в действителността.

— Доста близо — призна Кореноплод. — Добре, Вихрогоне, осведоми Калното създание за положението.

Консултантът извика един файл от централния сървър на ПНЕ. На плазмения екран се появиха записи на телевизионни новинарски емисии. Репортерът беше елф на средна възраст с перчем с размерите на вълна от крайбрежието на Хонолулу.

— Централната част на Убежище — заговори той. — Поредната полицейска операция по залавяне на контрабандисти. Холивудски лазерни дискове на улична стойност петстотин златни грама. Подозрението пада върху гоблинската триада Бюа Кел.

— Става по-лошо — мрачно отбеляза Кореноплод.

Артемис се усмихна.

— И по-лошо ли има?

Репортерът се появи отново. Този път зад гърба му се виждаха пламналите прозорци на някакъв склад. Перчемът му изглеждаше малко разчорлен.

— Тази вечер Бюа Кел разпростряха територията си до Източния насип, като подпалиха склад, използван от лабораториите „Гномски“. Очевидно феята със златна пръчица е отказала да им плати такса за защита.