Оуън Колфър - Арктическият инцидент

Пламъците отстъпиха място на поредния отрязък от новинарска емисия, която този път показваше разгневена тълпа.

— Днес пред Централното полицейско управление се състоя митинг като израз на обществения протест срещу полицията, която не може да се справи с гоблинския проблем. Много стари фамилии са разорени от рекета на Бюа Кел. Най-чест обект на изнудване са лабораториите „Гномски“, пострадали шест пъти при опити за саботаж само през последния месец.

Вихрогон натисна пауза. Тълпата не изглеждаше доволна.

— Трябва да разберете, Фоул, че гоблините са глупави. Не ги обиждам, това е научно доказано. Умствените им способности не са по-големи от тези на плъховете.

Артемис кимна.

— И кой ги организира?

Кореноплод смачка пурата си.

— Не знаем. Но става все по-лошо. Бюа Кел се разрастват от дребни престъпници до военизирана групировка, обявила война на полицията. Миналата нощ заловихме пратка с батерии от повърхността. Тези батерии се използват за захранване на незаконно оръжие — лазерите „Зурла“.

— И капитан Бодлива Зеленика реши, че аз може да съм Калното създание, което осъществява другата част от сделката.

— Можеш ли да ме обвиняваш за това? — промърмори Зеленика.

Артемис не обърна внимание на забележката й.

— Откъде знаете, че гоблините не обират складове на едро? В края на краищата батериите рядко се охраняват.

Вихрогон се изкиска.

— Не, струва ми се, че не разбирате колко тъпи са гоблините. Ще ви дам един пример. Един от босовете на Бюа Кел — при това най-главният — бил заловен при опит да използва фалшива кредитна карта, защото се подписал със собственото си име. Не, който и да стои зад това, със сигурност би осъществил контакт с човеците, за да се увери, че нещата ще вървят гладко.

— Значи вие искате да разбера с кого от човеците е осъществен този контакт — каза Артемис. — И което е по-важно, какво знае за Народа.

Докато говореше, умът му работеше. Можеше да обърне цялата ситуация в своя полза. Способностите на Народа можеха да бъдат неоценими при воденето на преговори с гангстерите. В главата му започна да зрее план.

Кореноплод неохотно кимна.

— Така е. Не мога да рискувам, като изпратя агенти от Гноморазузнаването на повърхността. Кой знае какви технологии са продали гоблините на човеците. Мога да вкарам хората си в капан. В качеството си на човеци вие двамата можете да останете незабелязани.

— Бътлър да остане незабелязан? — попита Артемис и се усмихна. — Съмнявам се.

— Поне няма четири крака и опашка — отбеляза Вихрогон.

— Разбрах какво имате предвид. А няма съмнение, че ако някой може да открие вашия търговец, това е Бътлър. Само че…

„Започна се — помисли си Зеленика. — Артемис Фоул не прави нищо без изгода.“

— Само че какво? — додаде Кореноплод.

— Ако искате да ви помогна, ще трябва да ми дадете нещо в замяна.

— Какво точно? — предпазливо попита началникът.

— Трябва ми транспорт до Русия — отговори Артемис. — До Полярния кръг, ако трябва да бъдем точни. Нуждая се от помощ, за да спася един човек.

Кореноплод се намръщи.

— Северна Русия не е подходящо място за нас. Там не можем да ползваме щитовете си заради радиацията.

— Такива са моите условия — обяви Артемис. — Човекът, когото искам да спася, е баща ми. Доколкото знам, вече може и да е късно. Затова наистина нямам време за преговори.

Калното създание изглеждаше искрено. Дори сърцето на Зеленика трепна за миг. Но с Артемис Фоул никога нищо не се знае, това можеше да е част от поредния план. Кореноплод взе окончателно решение.

— Споразумяхме се — каза той и подаде ръка.

Те си стиснаха ръцете. Фея и човешко същество. Историческо събитие.

— Добре — отсече Кореноплод. — А сега, Вихрогоне, събуди здравеняка и направи бърза проверка на системите в онази гоблинска совалка.

— Ами аз? — попита Зеленика. — Пак ли да се връщам в Надзора?

Ако Кореноплод не беше началник, сигурно щеше да се разсмее.

— О, не, капитане. Вие сте най-добрият ни пилот. Заминавате за Париж.

Лабораториите „Гномски“ бяха издълбани в скала от Източния насип на Убежище. Те заемаха осем етажа и бяха оградени от пет страни с дълги един километър гранитни стени. Вход имаше само отпред. Управата беше засилила охраната, но кой можеше да ги вини? В края на краищата Бюа Кел си бяха набелязали „Гномски“ за своите набези и палежи. Съветът беше стигнал дотам да издаде на компанията индивидуални разрешителни за оръжие — ако лабораториите „Гномски“ фалираха, цялата отбрана на град Убежище щеше да се срине заедно с тях.