Кони Уилис - Книга на Страшния съд

— Не може да получи отравяне на кръвта — успокои го Мери. — Подсилила съм имунната й система. — И тя си издуха носа.

Киврин спореше за нещо с Гилкрист. Той пак бе сбърчил нос, но след секунда отметна още нещо от списъка си с рязко и гневно движение.

Гилкрист и колегите му може и да бяха некомпетентни, но Киврин не беше. Знаеше средновековен английски, църковен латински и англосаксонски. Беше научила наизуст църковните меси на латински, а освен това вече можеше да бродира и да дои крава. В момента бе личност, която имаше начина на мислене и уменията, с които можеше да си позволи да застане сама на пътя между Оксфорд и Бат. Освен това разполагаше с преводача и специално подсилени клетки, а апендиксът й беше отстранен.

— Тя ще се справи, и то отлично — каза Дануърти, — което само ще убеди Гилкрист, че методите на Медиевистиката са професионални и безопасни.

Гилкрист отиде до конзолата и подаде папката на Бадри. Киврин отново събра ръце — този път още по-близо до лицето си, почти ги докосваше с устни — и заговори.

Мери застана до Дануърти, стиснала здраво носната си кърпичка.

— Когато бях на деветнайсет — о, Господи, това беше преди цели четиридесет години, макар и да ми изглежда като вчера — двете със сестра ми отидохме на пътешествие из Египет — започна тя. — Беше по време на Пандемията. Наложиха карантина, а израелците стреляха по американците без предупреждение, но ние не давахме пет пари. И за секунда не си помислихме, че може да сме в опасност, че може да се заразим или че ще ни вземат за американци. Просто искахме да видим пирамидите.

Киврин беше спряла да се моли. Бадри отиде до нея и почна да й говори нещо намръщено. Тя коленичи, после легна до каретата. Извърна се така, че да лежи по гръб с преметната през лицето ръка и усукани поли. Технологът нагласи диплите им, извади един светломер, обиколи я, после се върна при конзолата и заговори по микрофона. Киврин лежеше спокойно, кръвта по челото й изглеждаше почти черна.

— Боже Господи, та тя изглежда толкова малка! — възкликна Мери.

Бадри продължи да говори по микрофона, после погледна данните на екрана и се върна при Киврин. Прекрачи я — почти се препъна в краката й — и се наведе да й оправи ръкава. Направи някакво замерване, попремести ръката през лицето й така, че да изглежда сякаш се е опитала да се предпази от нападателите, и отново измери нещо.

— Видяхте ли пирамидите? — попита Дануърти.

— Какво? — сепна се Мери.

— Като сте били в Египет. Когато изобщо не сте мислили за опасностите. Успяхте ли да видите пирамидите?

— Не. Кайро беше поставен под карантина точно в деня, преди да пристигнем. — Тя гледаше лежащата на пода Киврин. — Видяхме обаче Долината на царете.

Бадри премести ръката на Киврин с още няколко милиметра, за секунда остана до нея със смръщена физиономия и пак се върна при конзолата. Гилкрист и Латимър го последваха. Монтоя отстъпи малко, за да им направи място пред екрана. Бадри каза нещо в микрофона, полупрозрачните щитове започнаха да се спускат и след секунди покриха Киврин като с огромно було.

— Бяхме доволни, че сме отишли — каза Мери. — Прибрахме се без никакви проблеми.

Щитовете докоснаха земята — бяха нагънати като дългите поли на Киврин — и спряха.

— Пази се — прошепна Дануърти.

Мери стисна ръката му.

Латимър и Гилкрист се надвесиха над екрана й се взряха във внезапната експлозия танцуващи числа. Монтоя погледна електронния си часовник. Бадри се наведе напред и отвори мрежата. Въздухът под щитовете заблестя от интензивната кондензация.

— Не отивай — каза Дануърти.

Първи запис: 22 декември, 2054 г., Оксфорд. Това ще бъде архив на историческите ми наблюдения на живота в Оксфордшир, Англия. От 13 декември 1320 г. до 28 декември 1320 г. (стар стил).

(Пауза)

Господин Дануърти, ще нарека този архив „Опис на именията в Англия“, защото той трябва да отрази начина на живот през Средновековието. Точно такова е било намерението на Вилхелм Завоевателя, когато е правил своя опис, макар че той е гледал на него като на метод, чрез който със сигурност е можел да събере всяко парче злато и всеки възможен данък, които са му дължали данъкоплатците му.

Ще го нарека така и защото ми се струва, че подобно име ще се хареса и на вас самия — вие сте толкова сигурен, че ще ми се случи нещо ужасно. Точно в този момент ви гледам как сте застанали в залата за наблюдения и разказвате на бедната доктор Ааренс за всичките страховити опасности на четиринайсети век. Не се притеснявайте. Тя вече ме предупреди за разликата във времето, както и за всяка възможна средновековна болест до последна подробност, макар че вече би трябвало да съм имунизирана срещу всяка от тях. Освен това ме предупреди за честите изнасилвания през четиринайсети век. А когато й казвам, че всичко ще мине добре, тя също не иска да ме чуе. Наистина няма да имам никакви проблеми, господин Дануърти.