Кони Уилис - Книга на Страшния съд

— По-добре я питай защо й тече кръв — настоя Дануърти.

— Нали ви казах, това е част от маскировката ми. Аз съм Изабел дьо Боврие и съм била нападната от разбойници по време на пътуването — обясни Киврин и махна с ръка към разхвърляните сандъци и разбитата карета.

— Откраднали са ми всичко и са ме оставили, защото са помислили, че съм мъртва. Нали вие ми дадохте тази идея, господин Дануърти.

— Въобще не съм ти препоръчвал да тръгваш окървавена и наранена — отрече Дануърти.

— Театралната кръв нямаше да ни свърши работа — намеси се Гилкрист. — От направения сондаж не можахме да получим статистически значими данни, че някой няма да се погрижи за раната й.

— И разбира се, въобще не ви хрумна да изимитирате една правдоподобна рана. Вместо това направо я фраснахте по главата — каза разгневено Дануърти.

— Господин Дануърти, мога ли само да ви напомня…

— Че това е проект на „Брейзноуз“, а не на „Балиол“? За това сте адски прав. Ако се осъществяваше от факултета на двайсети век, щяхме да се опитаме да предотвратим нараняване на историка си, а не сами да го окъпваме в кръв. Искам да говоря с Бадри. Искам да разбера дали е проверил още веднъж изчисленията.

Устните на Гилкрист отново се изкривиха.

— Господин Дануърти, господин Шодхури може да е вашият специалист по мрежите, но спускането е мое . Мога да ви уверя, че съм се погрижил за всички възможни предпазни мерки…

— Това е просто драскотина — намеси се и Киврин. — Въобще не боли. Всичко е наред, повярвайте. Моля ви, господин Дануърти, не се притеснявайте. Идеята да съм ранена си беше моя. Нали казахте колко беззащитна е била жената през Средните векове, и ми се стори подходящо да изглеждам много по-слаба, отколкото съм всъщност.

„Каквото и да правиш, не можеш да изглеждаш по-беззащитна, отколкото си“ — помисли си Дануърти.

— Ако се направя, че съм в безсъзнание, ще мога да чуя какво си говорят за мен, а освен това няма да ми задават въпроси, защото ще е очевидно, че…

— Време е да заемеш позиция — прекъсна я Гилкрист и се запъти заплашително към контролното табло на стената.

— Идвам — каза Киврин, без обаче да помръдне.

— Готови сме за спускане на мрежата.

— Знам — каза тя твърдо. — Идвам веднага щом се сбогувам с господин Дануърти и доктор Ааренс.

Гилкрист кимна рязко и се върна към разхвърляните по земята неща. Латимър го попита нещо и той му отговори троснато.

— И какво точно означава да заемеш позиция? — попита Дануърти. — Сигурно ще те прасне по главата с някоя бухалка, защото от статистическия отдел са му казали, че има голяма вероятност някой да си помисли, че не си в безсъзнание.

— Означава да легна и да затворя очи — обясни с усмивка Киврин. — Не се тревожете.

— Няма никаква причина, поради която да не можеш да изчакаш до утре, за да може Бадри поне да провери параметрите — настоя Дануърти.

— Искам да видя ваксинацията още веднъж — намеси се и Мери.

— О, престанете да мърморите! — каза Киврин. — Ваксинацията не ме сърби, порязаното не боли, а Бадри цяла сутрин прави всевъзможни проверки. Зная, че се притеснявате за мен, но моля ви — недейте. Спускането ще стане на главния път между Оксфорд и Бат само на три километра от Скендгейт. Ако не се появи никой, ще стигна пеша до селото и ще им кажа, че са ме нападнали разбойници. След като определя координатите си, разбира се, за да мога да се върна на мястото на спускането. — Тя вдигна ръка към стъклото. — Искам само да благодаря и на двама ви за всичко, което направихте. Исках да отида в Средните векове на всяка цена, и ето ме на — вече тръгвам.

— По всяка вероятност след спускането ще имаш главоболие и ще се чувстваш изморена — предупреди я Мери.

— Това са нормални странични ефекти от разликата във времето.

Гилкрист пак дойде до стъклената преграда и каза:

— Време е да заемаш позиция.

— Трябва да вървя — рече Киврин и събра дългите си поли. — Благодаря ви искрено още веднъж. Сега нямаше да съм на път, ако не беше помощта и на двама ви.

— Довиждане — каза Мери.

— Пази се — рече Дануърти.

— Обещавам — каза Киврин, но Гилкрист вече беше натиснал бутона на таблото, така че Дануърти не я чу. Тя се усмихна, махна с ръка и тръгна към счупената карета.

Мери се отпусна на стола си и започна да рови в чантата си за носна кърпичка. Гилкрист четеше списъка си, Киврин кимаше и той отмяташе с писалката.

— Ами ако получи отравяне на кръвта от раната на слепоочието? — попита Дануърти, все така залепен за стъклото.