Кони Уилис - Книга на Страшния съд

Дануърти се изправи, готов отново да почне да хлопа по стъклото, щом тя погледне в неговата посока. Тя обаче спря посред разхвърляните предмети, сведе поглед към знаците по земята, пристъпи малко напред и пооправи влачещите се подире й поли.

Гилкрист се приближи до Бадри, каза му нещо, взе една папка от конзолата и започна бързо да проверява и да отмята с писалката.

Киврин му каза нещо и посочи ковчежето с пиринчен обков. Както се беше навела над Бадри, Монтоя изведнъж се изправи нетърпеливо и като поклати глава, отиде до Киврин. Киврин каза още нещо с още по-настойчив вид, при което Монтоя се наведе и премести един куфар по-близо до каретата.

Гилкрист вдигна очи от списъка си и каза нещо на Латимър, който му донесе плоска метална кутия. Гилкрист каза нещо на Киврин, при което тя събра длани пред гърдите си, сведе глава и започна да мълви нещо.

— Да не би да я кара да се моли? — попита Дануърти.

— Може да й е от полза, защото при това спускане Божията помощ може да се окаже единствената й опора.

— Проверяват присадката — обясни Мери.

— Каква присадка?

— Един специален чип, на който може да записва всички данни от теренните си проучвания. Повечето хора през четиринайсети век не са можели нито да четат, нито да пишат. Заради това й присадих едно микрофонче и записващо устройство на едната китка и памет на другата. Задейства се като долепи длани. Когато говори по него, изглежда така, сякаш се моли. Чиповете са с капацитет 2,5 гигабайта, така че Киврин ще може да направи пълен запис на целия си престой. Все пак това са само две седмици.

— Надявам се, че си й присадила и локатор, за да може да извика помощ, ако й се наложи.

Гилкрист правеше нещо по плоската метална кутия. Поклати глава, после вдигна ръцете на Киврин. Дългият ръкав на роклята се свлече и се видя, че ръката й е порязана и че кръвта е засъхнала съвсем скоро.

— Нещо не е наред — каза Дануърти. — Тя е ранена.

Киврин отново беше навела глава над ръцете си и говореше. Гилкрист кимна. Киврин вдигна поглед, видя Дануърти и му пусна една доволна усмивка. По слепоочието й също имаше кръв, косата й под панделката се беше сплъстила. Гилкрист вдигна глава, видя Дануърти и раздразнено обърна гръб на стъклото, което отделяше двете помещения.

— Та тя още не е тръгнала, а вече са допуснали да се нарани! — Дануърти задумка по стъклото.

Гилкрист стигна до таблото на стената, натисна един бутон, след което застана точно пред Дануърти.

— Господин Дануърти — каза той, после кимна на Мери.

— Доктор Ааренс. Много се радвам, че сте дошли да изпратите Киврин. — Той едва доловимо наблегна върху последните две думи, което им придаде леко заплашителен тон.

— Какво й се е случило? — попита Дануърти.

— Какво да се е случило? — възкликна сякаш изненадан Гилкрист. — Нямам представа за какво говорите.

Киврин дойде до стъклото, прихванала полите си с окървавената си ръка. На едната й буза имаше червеникав белег.

— Искам да говоря с нея — рече Дануърти.

— Страхувам се, че нямаме време — отсече Гилкрист. — Трябва да се придържаме към графика.

— Настоявам да говоря с нея.

Гилкрист изкриви устни и от двете страни на носа му се вдълбаха бръчки.

— Може ли да ви припомня, господин Дануърти — каза той хладно, — че това спускане се осъществява от „Брейзноуз“, а не от „Балиол“. Аз, разбира се, оценявам помощта ви, особено това, че ни заехте вашия технолог, а също така изпитвам дълбоко уважение към дългогодишния ви опит на историк, но мога да ви уверя, че всичко е под контрол.

— А защо тогава вашата историчка кърви още преди да е потеглила?

— О, господин Дануърти, толкова се радвам, че дойдохте — чу се гласът на Киврин. — Опасявам се, че няма да мога да се сбогувам с вас. Нали е страшно вълнуващо?

Вълнуващо!

— Но ти си ранена! — възкликна Дануърти. — Какво е станало?

— Нищо — отвърна Киврин и попипа слепоочието си весело, след което погледна пръстите си. — Това е част от дегизировката. — После погледна Мери. — Доктор Ааренс, вие също сте дошли! Колко мило!

Мери се беше изправила с пазарската чанта в ръка.

— Искам да погледна антивирусната ти ваксинация — каза тя. — Появи ли се някаква друга реакция на организма освен отока? Някакъв сърбеж?

— Всичко е наред, доктор Ааренс — увери я Киврин и вдигна и пусна ръкава си толкова бързо, че Мери въобще не можа да види нищо. Между китката и лакътя й обаче имаше натъртено, което беше започнало да става синьо-черно.