Кони Уилис - Книга на Страшния съд

Дануърти се огледа за микрофон. Не можа да намери.

— А ти как успя да чуеш речта на Гилкрист? — обърна се той към Мери.

— Ами Гилкрист натисна някакъв бутон — каза тя и посочи едно контролно табло на стената, която беше най-близо до мрежата.

Бадри се беше върнал при конзолата и говореше нещо по микрофона. Щитовете на мрежата започнаха да се спускат към предназначените им места. Бадри каза още нещо, при което те отново се вдигнаха нагоре към предишното си положение.

— Казах на Бадри да провери още веднъж всичко — мрежата, изчисленията, всичко — каза Дануърти, — и да отмени спускането незабавно, ако открие каквато и да било грешка, без въобще да слуша какво му казва Гилкрист.

— Гилкрист едва ли ще подцени безопасността на Киврин — възпротиви се Мери. — Каза ми, че е взел всички мерки за сигурност…

— Всички мерки за сигурност! Въобще не е направил нито повторни тестове, нито проверка на параметрите. В двайсети век първо цели две години пращахме съоръжения без хора. Той не направи нищо такова. Бадри му каза, че трябва да отложи спускането, докато не направи поне едно без човек, а той взе че премести спускането с два дни напред. Този човек няма никаква представа с какво си има работа.

— Ама той обясни защо спускането трябва да стане днес — настоя Мери. — В речта си. Каза, че през четиринайсети век въобще не са си правили труда да отбелязват датите точно, с изключение на сеитбата, прибирането на реколтата и църковните празници. Каза, че около Коледа имало най-много църковни празници, и затова факултетът по медиевистика решил да изпрати Киврин точно сега. Така щели да могат да използват коледните пости, за да определят временната й локация и за да са сигурни, че ще попадне точно където трябва на двайсет и осми декември.

— Това, че я изпраща точно сега, няма нищо общо нито с постите, нито с църковните празници — обясни Дануърти, докато наблюдаваше Бадри, който отново беше започнал да натиска клавишите и да се мръщи на получените данни. — Можеше да я изпрати другата седмица и да използва за ориентир Богоявление. Можеше да изпраща съоръжения без хора поне половин година и след това да я изпрати с корекция на времето. Гилкрист изпраща Киврин точно сега, защото знае, че Бейсингейм е на почивка и не може да го спре.

— О, Господи — възкликна Мери. — Аз пък си помислих, че просто се опитва да придвижи нещата по-бързо. Когато му казах колко трябва да държа Киврин в амбулаторията, той се опита да ме разубеди. Трябваше да обяснявам, че е необходимо определено време, за да може ваксинацията й да започне да действа.

— Среща на двайсет и осми декември — каза Дануърти горчиво. — Даваш ли си сметка какво точно означава тази дата според църковните празници? Избиването на младенците. Като се има предвид как точно ще бъде извършено това спускане, терминът може да се окаже съвсем подходящ.

— А ти защо не можеш да го спреш? — попита Мери. — Ти можеш да забраниш на Киврин да тръгне? Нали си й ръководител.

— Не — отговори Дануърти, — не съм. — Тя е студентка в „Брейзноуз“. Нейният ръководител е Латимър. — Той махна към Латимър, който отново беше взел ковчежето и се беше вторачил в него. — Тя дойде в „Балиол“ и ме помоли да й стана официален ръководител.

Той се извърна и впи отсъстващ поглед в тънкото стъкло.

— Тогава й казах, че не може да замине.

Киврин беше помолила за среща с него, когато беше още първокурсничка.

— Искам да отида в Средновековието — беше казала тя. На ръст нямаше повече от метър и петдесет, светлата й коса беше хваната на плитки. Изглеждаше така, сякаш не може и улицата да пресече сама.

— Не можеш — каза й той, и това се оказа първата му грешка. Трябваше да я върне във факултета по медиевистика, да й каже, че трябва да поговори по този въпрос с официалния си ръководител. — Средновековието е затворено. По десетстепенната скала получава десетка.

— Чиста десетка — беше казала Киврин, — която според господин Гилкрист не заслужават. Според него подобно ранжиране би се оказало напълно невалидно, ако се направи анализ година по година. То е базирано на високата смъртност при населението по онова време, която се е дължала на недохранването и лошата медицинска помощ. Ранжирането въобще няма да е толкова високо за някой историк, който е ваксиниран против всички възможни по онова време болести. Господин Гилкрист възнамерява да помоли историческия факултет да направи ново ранжиране, за да може да се отвори поне една част от четиринайсети век.