Тери Пратчет - Само ти можеш да спасиш човечеството

Помъкна се към супера „Нийл Армстронг“.

Взе със себе си и пластмасовия извънземен. Ето така се атакува планета! Цели серии извънземни — по едно във всяка кутийка! Изчакай, докато се намърдат във всеки кухненски шкаф по цялата страна, дай сигнала и прааас!

„Серийни“ убийци!

Може пък някъде, на някоя друга планета, с всеки пакет „Снапикристали“ с амониева глазура да получаваш и безплатно човече. „Ей, зоркове! Съберете цялата серия!“ И като си ги представиш само ситните пластмасови човечета… Естествено, всички до едно — с патлаци! Излезеш на улицата, поразходиш се и виждаш — всеки понесъл патлак, много ясно.

Погледна през прозореца на автобуса.

Ами че така си и беше. Никой не би си направил труда да набута пластмасови извънземни в пластмасовите кутии със закуска, ако въпросните извънземни се занимават, такова де, с най-обикновени, ежедневни работи. С Космикзипо-лазерниФ градинарски ножици в ръце! Возейки се в автобус „МегасмъртФ“! Висейки около супера „Звездният нахалник“!

Бедата с всички извънземни, които бе виждал, беше следната: те или искат да те изядат, или — да ти пускат музика, докато станеш по-добър човек. Никога не се натъкваш на такива, дето искат от тебе нещо съвсем обикновено, например, да им дадеш косачката назаем.

Клатето, Йонеса и Бигмак се опитваха да кибичат до фонтана със скулптурите, но всъщност по-скоро се мотаеха около него. Йонеса беше облечен със същите сиви панталони, с които ходеше и на училище. Не можеш да кибичиш по сиви панталони. Клатето пък още се влачеше с онези слънчеви очила, само дето не бяха слънчеви, защото той тъй и тъй трябваше да носи очила — бяха от ония, фалшивите слънчеви очила за туристи. Освен това не съвпадаха по размер с очилата отдолу и бяха протрили червени белези върху носа му. И беше облечен с анорак. Клатето сигурно беше единственият човек в цялата вселена, който все още носеше анорак. А пък Бигмак, в добавка към камуфлажните си гащи и фланелката с Терминатор отпред и с изписан с химикалка надпис „Блекбърийските скинове“ отзад, се беше окичил и с колан, направен изцяло от гилзи на патрони. Изглеждаше много тъпо.

— Йо, пичове! — поздрави Джони.

— От цяла вечност киснем тука! — отвърна му Йонеса.

— Пропуснах си спирката и трябваше да се връщам пеша — обясни Джони. — Нещо се бях замислил. Кво става?

— Какво искаш да кажеш: „Кво точно става?“ или „Ей, пич, ко стаа, бе?“ — обади се Клатето.

— Кво точно става? — поясни Джони.

— Искам да се отбия до „Джей и Джей софтуер“ — отговори Клатето. — Може да са получили „Космически салфетки за кафе“. В „Бръммм!“ имаше рецензия и там пишеше, че защитата им била наистина непробиваема.

— А споменаваше ли се дали играта струва нещо? — поинтересува се Бигмак.

— На кого му пука?

— Някой ден ще те хванат — рече Йонеса.

— И като те хванат, веднага ти предлагат работа в „Силиконовата долина“ — да проектираш антипиратски програми — ухили се Клатето. Очите му светнаха зад двата чифта дебели стъкла. Клатето си мислеше, че Калифорния е онова място, където отиват добрите хора, след като умрат.

— Не позна. Просто се вкарваш в беля и те съдят — възрази му Йонеса. — И ченгетата ти прибират всичките компютри. Във вестника го пишеше.

Влачеха се безцелно към компютърния магазин.

— Веднъж гледах един филм… Та там се разправяше за едни компютърни игри и ако наистина си добър, извънземните пристигаха да те приберат и после трябваше да управляваш космически кораб и да изтрепеш цяла флотилия лоши извънземни — обади се Бигмак.

— И изтрепа ли ги? Искам да кажа, изтрепаха ли лошите извънземни във филма?

Бигмак изгледа Джони, сякаш беше нещо мръднал.

— Много ясно. Че как иначе! Щеше ли да има смисъл?

— „Само ти можеш да спасиш човечеството“ — рече Джони.

— Кво?!

— Играта бе — намеси се Клатето.

— Но по обложките на игрите винаги пише нещо такова! — обясни Джони. „Освен ако не ги взимаш от Клатето — добави той наум. — Тогава получаваш само гола дискета.“

— Ъ-хъ. Мммда. Вярно бе. Че що не?

— Искам да кажа, не пише: „Само тебе ще те напъхат в една Машина, дето струва милиарди лири и в която има повече копчета, отколкото някога си виждал, и хиляда обучени вражески пилоти ще те разпертушинят на парченца, защото всъщност ти не знаеш как се управлява“.

Минаха покрай сладоледаджийницата на мистър Зипи.

— Като че ли не става — обади се Клатето. — Хич не виждам някога да започнат да продават игра, която да се казва „Надупчен на решето“.