Тери Пратчет - Жътварят

Когато пружината се разви за втори път, той поседя в смълчания мрак и стигна до решение.

Оставаха броени секунди. За Бил Порталски секундите означаваха много, защото имаше ограничен запас от тях. Не означаваха обаче нищо за Смърт, който никога не бе имал свои секунди.

Излезе от потъналата в сън къща, яхна коня и препусна.

Пътуването му отне недоловим миг, макар че обикновената светлина щеше да измине такова разстояние за триста милиона години. Смърт обаче пътешестваше в пространство, където времето е лишено от смисъл. Светлината си въобразява, че се движи по-бързо от всичко друго, но бърка. Колкото и да припира, открива, че мракът е стигнал пръв и вече я чака.

Имаше си компания в пътуването — галактики, звезди, ивици от сияеща материя, виещи се на спирали към далечната цел.

Смърт на яркия си кон минаваше през тъмата като мехур по река.

А всяка река тече нанякъде.

След това под него се откри равнина. Тук и разстоянието губеше смисъл като времето, но имаше усещане за необятност. Равнината можеше да е на един хвърлей или на сто милиона километра от него. Бележеха я дълги долини и насипи, простиращи се напречно и в двете посоки.

Той доближи. Накрая жребецът стъпи на равнината.

Смърт слезе от коня и постоя в безмълвието. Отпусна се на едно коляно.

Да променим перспективата. Набраздената местност се извива надолу по краищата си в безмерната далечина и се превръща във върха на пръст.

Азраел вдигна пръста си към лицето, което запълваше небето, осветено от мъждукането на умиращи галактики.

Има милиард Смърти, но всички те са само образи на единствения Смърт — Азраел, Великия притеглящ, Смърт на вселените, началото и края на времето.

По-голямата част от Вселената представлява тъмна материя и само Азраел знае кой е тази материя.

Очите, в които свръхнова звезда щеше да е само намек за искрица по ириса, се съсредоточиха бавно в мъничката фигурка върху огромната набраздена равнина на пръста. До Азраел единственият Часовник висеше в центъра на огромната паяжина от измерения и цъкаше неуморно. Звезди блещукаха в зениците на Азраел.

Смърт от Света на Диска се изправи.

— ПОВЕЛИТЕЛЮ, МОЛЯ ЗА…

Трима служители на забравата възникнаха до него.

Един рече: „Не го слушайте. Той е обвинен в намеса.“

Един рече: „И в смъртоубийство.“

Един рече: „И в гордост. И в живот с намерение да оцелее.“

Един рече: „И в съюзяване с хаоса срещу правилния ред.“

Едната вежда на Азраел трепна.

Служителите се зареяха по-надалеч от Смърт и замряха в очакване.

— ПОВЕЛИТЕЛЮ, ЗНАЕМ, ЧЕ НЯМА ПРАВИЛЕН РЕД. ИМА САМО РЕД, КАКЪВТО НИЕ СЪЗДАВАМЕ…

Изражението на Азраел оставаше неизменно.

— НЯМА ДРУГА НАДЕЖДА ОСВЕН НАС. НЯМА ДРУГА МИЛОСТ ОСВЕН НАС. НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ. ИМА НИ САМО НАС.

Тъмното печално лице запълваше небето.

— ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО Е НАШЕ. НО НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ГРИЖЛИВИ. ЗАЩОТО ИНАЧЕ НИ НЯМА. АКО НИ НЯМА, НЕ ОСТАВА НИЩО ОСВЕН СЛЯПА ЗАБРАВА.

НО ДОРИ ЗАБРАВАТА ТРЯБВА ДА СВЪРШИ ВСЕ НЯКОГА. ПОВЕЛИТЕЛЮ, ЩЕ МИ ДАРИШ ЛИ МАЛКО ВРЕМЕ? ЗА ДА ИМА ПОДОБАВАЩО РАВНОВЕСИЕ НА ВСИЧКИ НЕЩА. ЗА ДА ВЪРНА ДАДЕНОТО. ЗАРАДИ ЗАТВОРНИЦИТЕ И ПЪРХАЩИТЕ ПТИЧКИ.

Смърт отстъпи крачка назад.

Беше невъзможно да разгадае изражението на Азраел.

Смърт се озърна към служителите.

— ПОВЕЛИТЕЛЮ, НА КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАДЯВА ЖИТОТО, АКО НЕ НА ГРИЖИТЕ НА ЖЪТВАРЯ?

Чакаше.

— ПОВЕЛИТЕЛЮ…

Докато се чуе отговорът, няколко галактики се източиха, завъртяха се край Азраел като хартиени лентички, свиха се и изчезнаха.

Тогава Азраел изрече:

— ДА.

Друг негов пръст се протегна през тъмата към Часовника.

Служителите нададоха немощни яростни крясъци, после писъци от осъзнатата грешка, накрая просветнаха три мимолетни сини пламъчета.

Всички останали часовници, дори лишеният от стрелки часовник на Смърт, са отражения на Часовника. Именно отражения — те казват на Вселената кое време е сега, но Часовникът казва на Времето що е то време. Часовникът е източникът, от който се излива всяко време.

Устроен е така, че голямата стрелка се завърта само веднъж.

Втората се върти по кръг, който дори светлината би прекосила за много дни. Вечно я следват минути, часове, дни, месеци, години, векове и епохи. Но стрелката на Вселената се завърта не повече от веднъж.

Поне докато някой не навие механизма.

И Смърт се върна у дома с шепа време.

Над вратата на един магазин звънна камбанка.

Друто Пол надникна над букетите. Някой стоеше между вазите с цветя. Очертанията му бяха някак размити. Дори по-късно Друто не разбра кой е бил в магазина и как са звучали думите му.