Тери Пратчет - Господари и господарки

Шон се омърлуши, а очите му се помъчиха да видят какво има на главата си.

— Всички други да не пластят сено? — сети се Маграт.

Той вдигна перуката, свали шлема, пусна перуката на главата си и разсеяно нахлупи шлема отгоре.

— Да, а господин Спригинс — икономът де — пак остана в леглото заради болежките си. Само аз съм, госпожице. Пък трябва вече да готвя вечерята, щото на госпожа Скорбик малко й е зле.

— Няма нужда да ме въвеждаш в замъка — предложи Маграт. — Добре се ориентирам вътре.

— А, всичко трябва да става както е редно — възрази Шон. — Вие само вървете бавничко, другото оставете на мен.

Втурна се напред и отвори със замах поредната двукрила врата.

— Госпоооожица Маграаааат Чесноооооова! Негооооово велииииичество кр… Да му се не знае, къде се дяна сега?

Тронната зала беше празна.

Накрая откриха Верънс II, краля на Ланкър, в конюшните.

Някои хора са родени за крале. Други се домогват до поста на крал или поне до звание от рода на „архигенералисимус и баща на народа“. А на Верънс просто му натресоха новата роля. Никой не го бе възпитал и подготвил за тези задължения. Всъщност стигна до трона поради една от онези бъркотии с бащинството и произхода, които са толкова типични за височайшите семейства.

Всъщност бе подготвен за шут — човек, чиято житейска задача е да прави маймунджилъци, да пуска шегички и да търпи изсипването на крем-карамел в крачолите си. Както можеше да се очаква това го настрои мрачновато и сериозно към живота, надари го и с начумерена решимост никога на нищо да не се засмее, особено ако наблизо има крем-карамел.

А ролята си на владетел започна с неоспоримото предимство на невежата. Никой не му бе подсказал какво означава да е крал и се наложи да учи самостоятелно. Поръча да му изпратят книги по въпроса. Верънс вярваше пламенно в ползата от знанията, събрани в книгите.

Стигна до твърде необичайното мнение, че работата на краля е да превърне кралството в място, където всеки живее по-добре.

Завариха го да разглежда сложно устройство. Отпред имаше два теглича за впрягане на кон, останалото приличаше на каруца, отрупана с малки вятърни мелници.

Озърна се с разсеяна усмивка.

— О, здрасти. Значи се върнахте живи и здрави, а?

— Ъ-ъм… — започна Маграт.

— Патентована ротационна сеялка — посочи той машината и я потупа. — Току-що я докараха от Анкх-Морпорк. Последно постижение на техниката, не се съмнявай. Напоследък се запалих по подобренията в земеделието и използването на почвите. Непременно трябва да въведем навсякъде новата система с редуването на трите вида посеви в нивите.

Маграт се озадачи.

— Че нали имаме всичко на всичко три ниви, пък и в тях не се намира много пръст…

— Много е важно да се поддържа правилно съотношение между зърнените, бобовите и кореноплодните култури — повиши глас кралят. — Сериозно се замислям и за люцерната. Много ми се иска да чуя твоите предложения!

— Ъ-ъм…

— И според мен е крайно време да направим нещо със свинете! — кресна Верънс. — Ланкърската ивичеста порода е много жилава във всяко отношение! Но бихме могли да отглеждаме и нещо с повечко месо! Чрез старателно кръстосване на породите! Да речем, с белогърбата свиня от Сто Лат! Поръчал съм нерез от… Шон, би ли престанал да надуваш тази проклета тръба!

Шон прекрати шумотевицата. — фанфарно приветствие, ваше величество.

— Да, ясно, но е грешка да го проточваш. Предостатъчни са и няколко секунди. — Кралят подуши въздуха. — А, нещо гори…

— Ох, ще пукна! Морковите… Шон отпраши нанякъде.

— Така е по-добре — отдъхна си Верънс. — Та докъде бяхме стигнали?

— До свинете, струва ми се — напомни Маграт. — Но аз всъщност дойдох да…

— Всичко опира до почвата — разгорещи се кралят. — Ако тя е наред, другото ще си дойде на мястото. Впрочем организирам сватбата на летния празник. Помислих, че така ще ти е по-приятно.

Устата й зейна в голямо О.

— Можем и да променим датата — продължи той, — но с не повече от няколко дни. Заради жътвата. Вече разпратих покани до някои от по-задължителните гости… Реших, че ще е хубаво да уредим някакъв панаир или празник преди това… Помолих „Боджи“ от Анкх-Морпорк да изпратят най-добрата си моделиерка с голям избор от материали. Една от прислужничките е горе-долу с твоите мерки и се надявам, че ще останеш много доволна от резултата… А господин Айрънфаундърсън, джуджето, слезе от планината специално за изработването на короната… Брат ми и трупата на господин Витолър не могат да пристигнат, както се оказа, защото са на турне в Клач, но техният драмописец Хуел съчини пиеса за сватбените тържества. Казва, че се е погрижил дори селяндури да не могат да я оплескат… Като гледам, всичко сме уредили — завърши кралят.