Тери Пратчет - Господари и господарки

Троловете са силициева, а не въглеродна форма на живот и не могат да смелят човешко месо. Но винаги се намира някой, който е готов да опита.

Ако желаете, вмъкнете тук описание от рода на „топчета, намазани с лютиво до нажежаване къри“.

В случая с „Карта на градъ Анкхъ-Морпоркъ от алфата омегата“ това е „Слънчева обител за болни дракони“ на Морфичната улица. „Моля, оставяйте дарените въглища до вратата. Помнете — драконът е приятел за цял живот, а не само за една Прасоколеда.“

Тоест Шон Ог.

Тоест достатъчно голямо, за да не досаждате, но достатъчно малко, за да чуете всичко.

Морковите са, за да виждаш в тъмното, обясняваше тя, а стридите — за да имаш какво да гледаш.

Като човекоподобно с простички, но вкоренени пристрастия, Библиотекарят вярваше, че във всяко представление са абсолютно задължителни епизодите с мятането на торти, изливането на кофи с варов разтвор или свалянето на шапката, пълненето й с нещо лепкаво и поставянето й обратно на все така невъзмутимата глава, докато оркестърът свири „УАА… Уаа… уаа… уаааааа…“. И тъй като печеният фъстък е опасен и болезнен, ако бъде изстрелян с убийствена точност, анкх-морпоркските режисьори отдавна схванаха намека. Поради тази причина някои вълнуващи мелодрами придобиха малко необичаен вид, но преобладаваше мнението, че е по-добре да представиш „Кървавата трагедия на Лудия монах от Куирм (с мятане на торти)“, отколкото да оглушееш с едното ухо за няколко дни.

Съчинявал си

Изчел купища измишльотини на автори, които също си съчинявали.

„Той ми е един голям пухчо“ — гласи цитат от „Мисли за котака“ на Леля Ог.

Съдеше от позицията на познавач, защото в предишния брой на „Популярни брони“ бяха поместили обзора „Тестове на 20 модела шлемове в категорията под 50$“. Имаше втори обзор на резултатите от същите тестове: „Бойни брадви — качествата на десетте най-добри модела“. Прочете и обява, че набират половин дузина нови изпитатели.

Най-кратката единица време в мултивселената е ню-йоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.

Това е блудство… ох, не — заблуда.

Има немалко различни рецепти за приготвянето на ланкърския плосък и кръгъл джуджешки хляб. Обединява ги стремежът да бъде създаден хранителен запас за полеви условия, който е дълготраен, лесно се натъпква в торбата и може да изкорми врага, ако бъде запратен по него с достатъчна сила. Смилаемостта на продукта е само допълнителен лукс и въпрос на избор. Повечето рецепти са ревниво пазена тайна, но за чакъла всички знаят.

Монасите от Ордена на свежарите, чийто малък, но изключителен манастир се е сгушил в наистина свежарска и закътана долина до подножието на Овнерог, подлагат новия послушник на изпитание. Въвеждат го в зала, пълна с всевъзможни дрехи, и му задават въпроса: „Синко, коя от тях е най-изискана?“ Правилният отговор гласи: „Която си избера.“

Когато драмописецът Хуел се изтърси на другия ден заедно с цялата си трупа, разказаха му произшествието и той го записа. Но после махна моментите, които не подхождаха за сцената или бяха прекалено скъпи, или му се сториха невероятни. Каквито и да бяха подбудите му, нарече пиесата „Укротяване на проклетата“, защото никой не би пожелал да гледа постановка със заглавие като „Разни случки от една лятна нощ“.