Тери Пратчет - Господари и господарки

Изобщо не се впуснаха в обяснения. Някои неща ги знаеш.

— Насред скапаните ми билки! — възкликна Баба Вихронрав.

— В градината на двореца! — додаде Маграт.

— Горкото ми буболече! Тъкмо вдигаше ръчички да ми го покаже! — поклати глава Леля Ог. Баба Вихронрав се запъна.

— Какви ги дрънкаш, Гита Ог?

— Нашият Пюзи отглеждал синап и кресон на мокър парцал за свойто бабче — търпеливо обясни Леля Ог. — Тъкмо да ми го даде, наведох се да погледна и… пльос! Житен кръг!

— Това е сериозна работа — укори я Баба Вихронрав. — От години не е било толкова зле. Всички знаем какво означава. Значи сега…

— Ъ-хъм — прокашля се Маграт. — …трябва да…

— Извинявай — прекъсна я Маграт.

Някои неща трябва първо да ги научиш, за да знаеш.

— Да?

— Аз не знам какво означава. Тоест… старата Гуди Уемпър… — …данопочивавмир… — изрекоха в дует двете по-стари вещици. — …веднъж подхвърли, че кръговете били опасни, но тъй и не се сети да спомене защо.

Баба и Леля се спогледаха.

— И не ти каза нищичко за Танцьорите? — попита Баба.

— И не ти каза нищичко за Дългуча? — попита Леля.

— Какви Танцьори? Онези вехти камъни на хълма ли?

— В момента ти стига да знаеш — отсече Баба Вихронрав, — че трябва да спрем Онези.

— Кои Онези?!

Баба беше самата невинност.

— Говоря за кръговете, разбира се.

— А, не — усъмни се Маграт. — Личи по гласа ти. Каза „Онези“, все едно проклинаш. Беше „Онези“ с главно О.

Старите вещици пак се спогледаха неловко.

— И кой е Дългуча? — упорстваше Маграт.

— Ние никога не говорим за Дългуча — вирна нос Баба.

— Ама няма да стане нищо лошо, ако поне й кажем за Танцьорите — смотолеви Леля.

— Да, но… нали се сещаш… таквоз… туй е Маграт! — избълва накрая Баба.

— Това пък какво трябваше да означава? — наежи се Маграт.

— Няма да мислиш същото като нас за Онези, ето какво означава — троснато отвърна Баба.

— Говорим за… — подхвана Леля.

— Не ги назовавай!

— Уф, вярно. Извинявай.

— Впрочем може никой кръг да не попадне на Танцьорите — оживи се Баба. — Винаги има надежда. Току-виж, всичко е случайност.

— Но ако някой вземе, че се отвори насред… — сети се Леля.

— Нарочно го правите! — озъби се Маграт. — Говорите си на таен език през цялото време! Винаги така се държите! Ама няма да ви се размине, като стана кралица!

Това накара другите две да млъкнат. Леля Ог склони глава на една страна.

— О, младият Верънс се престраши да ти предложи, значи?

— Да!

— И кога е щастливото събитие? — попита ледено Баба Вихронрав.

— След две седмици. На летния празник. — Лош избор, много лош — огорчи се Леля Ог. — Най-късата нощ в годината…

— Гита Ог!

— И вие ще бъдете мои поданички — продължи Маграт, без да ги слуша. — Ще ви се наложи да правите реверанси и каквото още се полага пред кралица.

Щом изтърси думите, осъзна колко тъпо постъпи, но гневът я понесе нататък.

А очите на Баба Вихронрав се присвиха.

— Хъм. Значи тъй ще правим, а?

— Ами да. Ако много се ежите, може да се озовете в тъмницата.

— Олеле… — промълви Баба. — Ах, горкичката аз! Хич няма да ми хареса, ама изобщо.

И трите знаеха, че тъмницата в замъка поначало не беше най-интересната му забележителност, а напоследък потъна в забрава. Верънс II беше най-сърдечният монарх в историята на Ланкър. Поданиците му изпитваха към него добродушното пренебрежение, което е отредено за хората, стараещи се да работят тихо и съвестно за общото благо. Верънс бездруго би предпочел сам да си отреже крак, вместо да хвърли вещица в тъмницата. Така би си спестил много неприятности, а и всъщност би избрал по-безболезнения вариант за себе си.

— Кралица Маграт… — Леля Ог се опитваше да успокои духовете. — Брей! Е, вехтият замък отдавна трябваше да се поразведри малко…

— Така ще се разведри, че може и да литне нанякъде — изсумтя Баба.

— Както и да е — високомерно произнесе Маграт, — не съм длъжна да търпя всичко това. Ваша си работа. Сигурно в бъдеще няма да ми стига времето.

— Убедена съм, че ще правите каквото ви щук-не, ваше бъдещо величество — отбеляза Баба.

— Ха! Точно така! — изрепчи й се Маграт. — И бих ви помо… И защо не си намерите друга вещица за Ланкър? Ясно ли е? Някоя друга лигла, която да върши черната работа, никога нищо да не й се казва и другите да я гледат отвисоко. Аз си имам по-добри занимания!

— По-добри, отколкото да си вещица? — уточни Баба.

Маграт сама скочи в бездната. — Да!