Тери Пратчет - Въоръжени мъже

Той зарови в един сандък с метални отломки за парче стомана, след което избра и пила.

— Бих искал да направя няколко скици след това — каза той.

Около трийсет секунди по-късно се чу едно „пук“ и се появи облак дим.

Пр’роден Хемърхок се съвзе и поклати глава.

— Ама че късмет! Можеше да стане много лоша злополука.

Опита се да отвее част от пушека, после отново посегна към пилата.

Ръката му мина през нея.

— ХМ.

Пр’роден опита отново.

И пилата беше нереална, също като пушека.

— Какво?

— ХМ.

Собственикът на странното съоръжение се беше облещил ужасено срещу нещо на пода. Пр’роден проследи погледа му.

— О!

Проумяването, което кръжеше на крайчето на съзнанието му, най-сетне го озари. Ето това беше характерното за смъртта. Когато ти се случи, си от първите, които го разбират.

Посетителят му сграбчи устройството от тезгяха и го натъпка в платнена торба. После се огледа диво наоколо, вдигна трупа на господин Хемърхок и го помъкна през вратата навън към реката.

Чу се далечно разплискване, или най-близкото до този звук, което може да се получи в река Анкх.

— О, боже — каза Пр’роден. — А не мога и да плувам.

— ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЯМА ДА Е ПРОБЛЕМ — успокои го Смърт.

Пр’роден го погледна.

— Доста по-нисък си, отколкото си те представях.

— ТОВА Е, ЗАЩОТО СЪМ КОЛЕНИЧИЛ, ГОСПОДИН ХЕМЪРХОК.

— Онова проклето нещо ме уби!

— ДА.

— Това е първият път, когато изобщо ми се случва нещо подобно.

— НА ТЕБ И НА КОГОТО И ДА БИЛО. НО НЕ И, ПОДОЗИРАМ, ЗА ПОСЛЕДЕН.

Смърт се изправи. Ставите на краката му изпукаха. Той вече не си удряше черепа в тавана. Вече нямаше таван. Стаята плавно беше избледняла в пространството.

Съществуваха такива неща като богове на джуджетата. По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“

Пр’роден не си губи времето с въпроси. Много неща стават малко по-спешни, когато си мъртъв.

— Аз вярвам в прераждането.

— ЗНАМ.

— Опитвах се да водя добър живот. Това от полза ли е?

— НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН. — Смърт се прокашля. — РАЗБИРА СЕ… СЛЕД КАТО ВЯРВАШ В ПРЕРАЖДАНЕТО… ПАК ЩЕ СИ ПР’РОДЕН.

Той зачака.

— Да. Точно така — каза Пр’роден.

Джуджетата са известни с чувството си за хумор, в известен смисъл. Хората ги посочват и казват: „Тези малки дяволчета нямат чувство за хумор“.

— ХМ. ИМАШЕ ЛИ НЕЩО СМЕШНО В ТОВА, КОЕТО ТОКУ-ЩО КАЗАХ?

— Хм. Не. Не… Не мисля.

— БЕШЕ КАЛАМБУР ИЛИ ИГРА НА ДУМИ. ПР’РОДЕН ОТНОВО.

— Така ли?

— НЕ ЗАБЕЛЯЗА ЛИ?

— Не мога да кажа.

— О!

— Съжалявам.

— КАЗАХА МИ ДА СЕ ОПИТАМ ДА НАПРАВЯ ЦЯЛАТА РАБОТА МАЛКО ПО-ПРИЯТНА.

— Пр’роден отново.

— ДА.

— Ще си помисля.

— БЛАГОДАРЯ ТИ.

— Тъй ’начи — каза Сержант Колън, — т’ва, момчета, е вашта палка, известна още като ваша нощна палка или служебно оръдие на труда. — Той млъкна, като се опитваше да си припомни военните си години, и се развесели. — Ще се грижите за нея — извика той. — Ще ядете с нея, ще спите е нея…

— Извинете.

— Кой каза това?

— Тук долу. Аз съм, Волнонаемен Полицай Къди.

— Да, пилигримче?

— Как да ядем с нея, сержант?

Надъханата мъжественост на Сержант Колън спадна като балон. Той подозираше Волнонаемен Полицай Къди. Силно подозираше Волнонаемен Полицай Къди, че е от онези, дето създават проблеми.

— Какво?

— Ами, за нож ли да я използваме, или за вилица, или да я срежем наполовина и да я използваме като клечки, а?

— За какво говориш?

— Извинете, сержант?

— Какво има, Волнонаемен Полицай Ангуа?

— Как точно да спим с нея?

— Ами, аз… исках да кажа… Ефрейтор Нобс, престани незабавно с това хихикане! — Колън си намести нагръдника и реши да поеме в друга посока. — Сега, т’ва, което имаме тук е кукла, модел или мостра — посочи към една смътно напомняща хуманоид форма, направена от кожа и напълнена със слама, закачена на кол, — наречена с прозвището Артър, оръжейни тренировки, за тая цел. Напред, Волнонаемен Полицай Ангуа. Кажи ми, Волнонаемен полицай, мислиш ли, че можеш да убиеш човек?