Тери Пратчет - Въоръжени мъже

Разяденото мото над портала гласеше: „НИТО ДЪЖД, НИТО СНЯГ, НИТО МРАКА НА НОШТА МОГАТ ДА ВЪЗПРАТ ТЕЗИ ПРАТИНИЦИ ОТ ДЪЛГА ИМ“ и може и така да е било в по-свободни времена, но неотдавна някой беше счел за необходимо да закове допълнение, което гласеше:

НЕ ПИТАЙТЕ ЗА:

скали

тролофе със пръчки

Всекакви дракони

Г-жа Кейк

Угромни зелени нешта със зъби

Къквито и дъ е черни кучета с оранжеви вежди

Дъждове от на булонки.

мъгла.

Г-жа Кейк

— О! Кралската поща.

— Пощенската Служба — поправи го Ваймс. — Дядо ми разказваше, че някога е могло там да пуснеш писмо и то без проблеми да бъде доставено до месец. Не е било необходимо да го даваш на някакво минаващо джудже и да се надяваш, че малкото копеленце няма да го изяде преди…

Гласът му заглъхна.

— Хм. Съжалявам. Не исках да те обидя.

— Не съм се обидил — весело отвърна Керът.

— Не че имам нещо против джуджетата. Винаги съм казвал, че бая трябва да се понапънеш, докато откриеш ъ-ъ… по-добра група висококвалифицирани, послушни, трудолюбиви…

— … малки копеленца?

— Да. Не!

Продължиха нататък.

— Тази госпожа Кейк — рече Керът, — определено е волева жена, а?

— Самата истина.

Нещо изскърца под огромния сандал на Керът.

— Още стъкло — каза той. — Далеч е стигнало.

— Експлодиращи дракони! Ама че въображение има това момиче!

— Бау, бау — обади се глас зад тях.

— Това проклето куче ни следва.

— Лае по нещо на стената — отбеляза Керът.

Гаспод ги изгледа студено.

— Бау, бау, по дяволите, оу, ау — каза то. — Вие, по дяволите слепи ли сте или какво?

Истина беше, че нормалните хора не можеха да чуят, когато Гаспод говори, защото кучетата не говорят. Широко известен факт. Той е широко известен на органично ниво, също както много други широко известни факти, които отхвърлят наблюденията на сетивата. Това е, защото ако хората ходят насам-натам и забелязват всичко, което непрекъснато се случва, никой никога нищо няма да свърши. 9 9 Това е още една характеристика на оцеляването.

Освен това, почти всички кучета не могат да говорят. Тези, които могат, са просто статистическа грешка и следователно могат да не се вземат предвид.

Както и да е, Гаспод беше открил, че обикновено го чуват на подсъзнателно ниво. Например вчера някой разсеяно го ритна в канавката и едва беше направил няколко крачки, когато внезапно си помисли: „Ама че съм кучи син, а?“

— Там горе има нещо — каза Керът. — Виж… нещо синьо, и виси от онзи водоливник.

— Бау, бау, бау! Няма ли поне едно „благодаря“?

Ваймс се изправи върху раменете на Керът и протегна ръка по стената, но все още не успяваше да достигне малката синя ивица.

Водоливникът завъртя каменно око към него.

— Имаш ли нещо против? — попита Ваймс. — Виси на ухото ти…

Като стържеше камък в камък, водоливникът вдигна ръка и откачи досадния метал.

— Благодаря ти.

— Н’ма за к’во.

Ваймс слезе на земята.

— Вие харесвате водоливниците, нали, капитане? — попита Керът, като отминаха.

— Ъхъ. Те може да са само някакви си тролове, но не се забъркват с хората, рядко слизат под първия етаж и не извършват престъпления, за които някой някога да разбере. Моят тип хора.

Той разгъна ивицата.

Беше нашийник или, поне, това, което беше останало от нашийник — изгорен и в двата края. Думата „Чаби“ едва се четеше през саждите.

— Ама че дяволи! Те наистина са гръмнали дракон!

Трябва да представим най-опасния човек на света.

Никога, през целия си живот, той не беше наранил живо същество. Беше правил дисекция на неколцина, но само след като бяха умрели 10 10 Тъй като той беше ранна форма на свободомислещ учен и не вярваше, че човешките същества са били създадени от някакво божествено създание. Да се прави дисекция на хора, докато са още живи, приличаше на свещеническо занимание; те си мислеха, че човечеството наистина е било създадено от някакво божествено създание и искаха да погледнат по-отблизо изработката Му. , и се беше удивявал как добре са били сглобени, като се вземе предвид, че са плод на неквалифициран труд. В продължение на няколко години той не беше мърдал вън от една голяма, просторна стая, но това не беше никак зле, защото повечето от времето той така или иначе прекарваше в собствената си глава. Съществува един определен тип хора, които е много трудно да превърнеш в затворници.

Тъй или иначе, той беше решил, че по един час упражнения всеки ден са жизненоважни за здравословния апетит и за правилното движение на червата, така че в момента седеше върху един уред, който сам бе изобретил.