Тери Пратчет: Глинени крака

— Нима? — Нито помен от ухилване. Ваймс просто остави листа настрана. — Тъй, Дребнодупе, тук работим, за да си изкараме прехраната.

— Да, сър.

— И нищо не взривяваме.

— Ясно, сър. Аз не всичко взривявам, сър. Някои неща само се стопяват.

Ваймс потропа с пръсти по бюрото.

— Знаеш ли нещо за труповете?

— Сър, те се отърваха само с мозъчно сътресение.

Командирът на Стражата въздъхна.

— Я ме слушай внимателно сега. Аз знам какво е да си ченге. Предимно обикаляш и приказваш. Но има и премного неща, от които не отбирам. Отиваш на мястото, където е извършено престъпление, и намираш някакъв сив прашец на пода. Какъв е тоя прашец? На мен не ми е ясно. Но във вашия занаят сте учили как да смесвате разни бъркочи в паници и да откривате какво става. Случва се мъртвецът да изглежда недокоснат. Отровен ли е бил? Както изглежда, имаме нужда от някого, който е чувал какъв трябва да е нормалният цвят на черния дроб. Искам тоя някой само да погледне пепелника и да ми каже що за пури съм пушил.

— Тънки пурети марка „Чернобурен“ — изтърси Дребнодупе, без да се замисли.

— А стига, бе!

— Сър, оставил сте кутията на бюрото…

Ваймс погледна надолу.

— Ами бива. Понякога отговорът е лесен, друг път — не. Случва се и да не знаем дали сме задали правилния въпрос. — Той се изправи. — Слушай, Дребнодупе, правичката да си кажа, не изпитвам особена симпатия към джуджетата. Същото обаче важи и за троловете, и за хората, тъй че според мен всичко е наред. Пък и ти си единственият кандидат за длъжността. Заплатата е трийсет долара на месец, ще взимаш още пет долара, ако си на квартира под наем. Очаквам от теб да бъхташ по всяко време. Разправят, че имало някаква митична твар, която се наричала „заплащане на извънреден труд“, ама тук още не сме виждали отпечатъци от лапите й. Ако някой от служителите тролове те обиди на „скалогризец“ — изхвърча, а ако ти кажеш някому от тях „камънак“ — ти изхвърчаш. Всички ние тук сме като едно голямо семейство, а когато видиш по служба последиците от няколко домашни свади, ще разбереш колко голяма е приликата. Стараем се да работим в екип и измисляме в движение как да се измъкваме от задънените улици. Половината време дори не сме сигурни що за чудо е законът, тъй че става интересно. Формално ще имаш чин ефрейтор, ама да не ти хрумне да юркаш истинските полицаи!… Първия месец си на изпитателен срок и щом ни се отвори малко по-свободно време, ще се заемем с обучението ти. Сега бързичко си намери иконограф отнякъде и ме чакай на Сбъркания мост след… ех, по дяволите… след един час. Трябва да се занимавам и с проклетия ни герб. Все тая, труповете няма как да станат по-умрели. Сержант Детритус!

Коридорът отвън заскърца и един трол отвори вратата.

— Да, сър?

— Това е ефрейтор Дребнодупе. Ефрейтор Веселко Дребнодупе, чийто баща е Страшньо Дребнодупе. Дай му значка, закълни го и му покажи кое къде е при нас. Е, ефрейтор, нещо да кажеш?

— Сър, ще се постарая да нося униформата с чест.

— Бива — малко сопнато одобри Ваймс и се загледа към Детритус. — Между другото, сержант, тук имам един доклад, според който трол в униформа окачил на стената някого от бандягите на Хризопраз, приковавайки го за ушите. Знаеш ли нещо по въпроса?

Детритус набръчка огромното си чело.

— Там пише ли, че оня е продавал торбички „скалотръс“ на недорасли тролчета?

— Не. Канел се да чете възвисяващи духа трактати на старата си майчица.

— А Шистогнус случайно да е видял значката на трола в униформа?

— Не, обаче въпросният трол заплашил пострадалия да му навре значката си там, където слънцето не свети.

Детритус кимна сериозно и замислено.

— Брей, тъй може да се съсипе хубавата значка…

— Впрочем ти много точно налучка — отбеляза Ваймс, — че пострадалият е именно Шистогнус.

— Ами сетих се, сър. Викам си, значи: Кой мръсник, дето пробутва „скалотръс“ на хлапетата, заслужава да го приковат за ушите? И… хоп! Налучках.

— Тъкмо това предположих и аз.

Веселко Дребнодупе се озърташе ту към едното безизразно лице, ту към другото. Погледите на двамата от Стражата не се отклоняваха нито за миг от очите на събеседника си, думите им обаче сякаш се чуваха от разстояние, все едно четяха невидим сценарий.

Накрая Детритус бавно завъртя глава.

— Някой май се е представял за стражник, сър. Шлемове кат наш’те лесно се намират. А никой от мойте подчинени тролове няма да стори таквоз нещо. Ами че туй щеше да е полицейско насилие, сър!