Колийн Маккълоу - Безмълвният ангел

Това така ме ангажира, че стигнах, без да се усетя чак до Макелхон Стеарс, където спрях на средата на пътя и се разплаках. Фло, мила моя Фло! Ангелско котенце! Как ще успея да те върна отново вкъщи?

Все още плачех, когато влязох в Къщата, където въпреки сивата пелена на сълзите, можех да видя колко са избелели драсканиците. Щяха да я отведат далеч от мен, а аз ще трябва да стоя встрани от живота й и сърцето ми да се къса, защото не мога да прекарам всеки ден с нея. Аз съм млада, бедна и неомъжена. Трябва да работя, утре трябва да отида и да се извиня на сестра Агата. Мътните да те вземат, госпожо Дънкан Форсайт, да ти изсъхне проклетият злобен език! Ти ще разбиеш повече съдби, отколкото безгръбначното поведение на съпруга ти.

Хвърлих се на леглото и се насилих да поспя. Събудих се, след като навън бе паднала тъмнина. Прозорците на 17-д излъчваха всички цветове на дъгата, оттам се носеха и плуваха във въздуха обичайните смехове и разговори, както и крясъците от битката между Честност и Постоянство, които никога не мелеха брашно. Пожелавам ви късмет, дами, помислих си, докато се оправях с моята възмутена котка. Съществуват много по-лоши начини да изкарваш прехраната си. Много по-лоши, гадна госпожо Паразит Форсайт.

Е, щеше да се наложи да извърша отвличане, после полет някъде към северните територии, където мъжете са мъже, а жените не достигат. Мисълта за раздялата бе мъчителна. Не мога да кажа на мама и татко какво планирам, нито да се свържа с тях, след като намеря място за живеене. Фло и аз ще трябва да изчезнем от картата и от лицето на земята. Ако тайната се довери дори само на един човек, тя престава да бъде тайна. Ще трябва да изпразня банковата си сметка до дупка и да скрия парите в торбичка под престилчицата на Фло. Да намеря безлични, дрипави дрехи. Ще трябва да изглеждаме като изпаднали хора, които се редят на опашката за помощи. Дрехите на Фло си бяха подходящи, но аз ще трябва да се разтършувам из боклукчийските кофи в Салвос или Сейнт Винсънт де Ор — шегичка, хър-хър-хър. Да, мога да го направя. Защо ли? Защото съм достатъчно умна, за да поддържам версията и да навържа всички лъжи. Трябваше ми версия. Съпругът ми ме е изоставил — това е хубава и обикновена история. Австралия я претъпкана с изоставени съпруги. Да си купя венчална халка. Моята бедна, малка дъщеричка дотолкова е тъгувала за баща си, че не иска да говори. Не, това не звучи правдоподобно. Защо ще й липсва някакъв негодник, който е причинил зло на майка й? Тогава? Тя не говори откакто баща й я е пребил в пиянската си забрава и нещо в главата й е превъртяло. Да, това звучи убедително. Ами Марселина? Онзи беден старец ми бе доверил своето ангелско котенце — как можех да го предам? Но май се налагаше. На котките не е позволено да пътуват. Или може би е? Ако скриех Марселина в торба от зебло, може би щеше да стане. Ще направя едно пробно пътуване до Сините планини с нея. Ако е успешно, ще вземе и двете си ангелски котенца с мен.

… Това е написано много по-късно. Трябва да бе почти полунощ, когато престанах да вървя напред-назад из стаята си, обмисляйки и отхвърляйки различни варианти, разработвайки плана си. Не бях яла, но не бях гладна. Не ми се пиеше кафе или чай, нито бренди. Чувствах се сякаш бях повръщала, беше ми гадно. Поне повече не се тревожех за дневниците си и за Харолд. Старите тетрадки също се бяха завърнали в бюфета.

Когато отидох до масата, кълбото привлече очите ми — естествено, то бе най-привличащото нещо в цялата стая. Стоеше си в своята подложка и светеше мътно. Предмет, който имаше за цел да мами. Сълзлива трагедия. Все още се чудех дали да гадая, преди да си легна, или да изчакам старото момиче да ме събуди със своята неизменна нощна разходка и силен смях. Може би, ако го направех, кълбото щеше да работи за мен? По дяволите, не! Седнах, като се пльоснах на стола и се заклех никога повече да не се унижавам пред едно голямо парче силициев диоксид. Просто стар разтопен пясък.

Така седях и мислех колко ужасно се държаха всички с мен днес. Но много по-лошото бе, че бяха непоносимо гадни към Фло. При това сърдито гадни, а не спокойно и потискащо гадни. Сърдитата гаднярщина е непоносима, ако не счупиш нечия глава или не забиеш коляно в топките на някой. Не си мислете, че онези ужасни жени от службата за закрила на децата нямат топки. Имат, и те са толкова големи колкото на всеки друг вид ренегати.

Гледах кълбото и в главата ми се роди една странна мисъл. Какъв бе проблемът с мадам Делвекио Шварц? Ако това горе беше тя, ако тя тропаше и се смееше всяка нощ, тогава значи все още броди по земята. В такъв случай защо позволява да убият нейното ангелско котенце? Защо остави след себе си такава бъркотия? Би трябвало да знае, че оставя пълна каша! Освен това би трябвало да подскаже някакъв отговор. Беше много глупава за някои неща, но същевременно бе забележително умна. Даде ми само два ключа — че съдбата на Къщата е в кълбото и че всичко зависи от кълбото. Нима толкова ревностно бе вярвала в себе си и в силата си, та бе допуснала, че аз ще видя всичко? Че ще успея да разкрия всичко в кълбото? Тя сложи ръцете ми върху него, беше нещо като благословия. Но аз не виждам нищо в него! Опитвам се вече цял месец и нищичко. Абсолютно нищо!