Майкъл Конъли - Сребърен куршум

— Адвокат Холър — прозвуча гърлен глас над мен.

— Вече можеш да се изправиш.

Извъртях глава и погледнах нагоре. Бош, разбира се. Тънещото му в сянка лице се очертаваше на фона на звездите над него.

— Този път за малко да те изпуснем — каза той.

Мъжът с черната маска пъшкаше от болка, докато закопчаваха ръцете му на гърба.

— Китката ми! Господи, задници такива, китката ми е счупена!

С мъка се изправих и видях неколцина души с черни якета да обикалят наоколо като мравки по мравуняк. На някои якета пишеше ЛАПУ, съкращението на Лосанджелиското полицейско управление, но върху гърбовете на повечето се четеше ФБР. Над площадката се спусна хеликоптер и освети целия паркинг с прожектор.

Бош отиде при агентите от Бюрото, скупчени над маскирания, и попита:

— Улучен ли е?

— Няма рана — отвърна някой. — Куршумът вероятно е попаднал в пистолета.

— Той къде е?

— Търсим го.

— Може да е паднал в пропастта — предположи друг.

— Ако не го намерим тази вечер, ще го открием утре по светло — заяви трети.

Двама агенти вдигнаха арестанта за лактите.

— Да видим сега кого сме спипали — каза Бош.

Смъкнаха ски маската и насочиха от упор фенерче в лицето на задържания. Детективът се обърна и ме погледна.

— Заседател номер седем! — ахнах аз.

— Моля?

— Заседател номер седем от процеса. Днес не се появи в съда и шерифското управление го издирва.

Бош отново се обърна към Дейвид Максуини, както знаех, че се казва мъжът, и изсумтя на агентите:

— Изчакайте.

Даде ми знак да го последвам. Спряхме до колата ми и той понечи да заговори, само че аз пръв успях да му задам въпрос:

— Какво стана току-що?

— Току-що ти спасихме живота. Онзи щеше да те блъсне от ръба.

— Знам, но какво стана? Къде беше ти и откъде се появиха всички останали? Нали каза, че ще освободиш хората за през нощта, след като ти съобщих, че съм се прибрал? Откъде се взеха всички тези ченгета? И какво прави тук ФБР?

— Тази вечер беше различно. Случиха се някои неща.

— Какви неща? Какво се е променило?

— По-късно ще ти обясня. Първо ми кажи с какво си имаме работа тук.

— Не знам с какво си имаме работа.

— Кажи ми за заседател номер седем. Защо не се е появил днес?

— Трябва да питаш него. Мога да ти кажа само, че сутринта съдията ни повика в кабинета си и ни обясни, че получил анонимно писмо, според което заседател номер седем бил измамник и излъгал, че няма криминално досие. Стантън искал да го разпита, обаче той не се появил. Шерифите отишли в дома му, а после и в службата му и довели човек, който не бил заседател номер седем.

Бош вдигна ръка като катаджия.

— Чакай, чакай. Говориш безсмислици. Знам, че току-що преживя силна уплаха, обаче…

И млъкна, понеже един от мъжете с якета на ЛАПУ се приближи и го попита:

— Да повикаме ли линейка? Онзи разправя, че ръката му била счупена.

— Не, просто го дръжте там. Ще го прегледат, като го закараме в участъка.

— Сигурен ли си?

— Майната му.

Мъжът кимна и тръгна към Максуини.

— Да, майната му — съгласих се.

— Защо искаше да те убие? — попита Бош.

Разперих ръце.

— Не знам. Може би заради статията в „Таймс“. Нали такъв беше планът, да го измъкнем от дупката му.

— Мисля, че криеш нещо от мен, Холър.

— Виж, през цялото време ти казвам всичко, което мога. Ти си човекът, който играе игри. Какво прави тук ФБР?

— Те участват още отначало.

— А, и просто си забравил да ми кажеш, нали?

— Казвах ти каквото трябваше да знаеш.

— Е, сега трябва да знам всичко, иначе повече няма да ти съдействам. Няма и да свидетелствам срещу онзи човек ей там.

Зачаках. Бош мълчеше. Обърнах се да се кача в колата си и той ме хвана за ръката. Усмихна се ядосано и поклати глава.

— Стига бе, човек, успокой се. Не хвърляй празни заплахи наляво и надясно.

— Мислиш, че са празни заплахи ли? Ще видим дали са празни, когато започна да кръшкам от призовките за федерален процес, до какъвто, сигурен съм, ще се стигне. Мога да се позовавам на адвокатската тайна чак до Върховния съд — басирам се, че ще отнеме само две години — и на твоите нови приятелчета от Бюрото ще им се иска да си играл честно с мен, когато си имал тази възможност.

Бош се замисли за миг и пак ме дръпна за ръката.

— Добре, ела насам.

Отдалечихме се още повече от полицейския мравуняк.

— От Бюрото се свързаха с мен няколко дни след убийството на Винсънт и казаха, че представлявал интерес за тях — започна детективът. — И толкова. Представлявал интерес за тях. Бил един от адвокатите, чието име изскочило, докато проверявали щатските съдилища. Нищо конкретно, само слухове, неща, които евентуално бил казвал на клиентите, че можело да се направят, връзки, които твърдял, че има, такива работи. Били съставили списък на адвокатите, които можело да са корумпирани, и Винсънт фигурирал в него. Предложили му да им съдейства като свидетел и той отказал.