Майкъл Конъли - Сребърен куршум

В галерията обаче се водеха много разговори. Хората се вълнуваха от новините за убийството на Уолтър Елиът и Нина Албрект. Никой не споменаваше покушението срещу мен и събитията на площадката над каньона Фриман. За момента всичко това се пазеше в тайна. След като Максуини каза на Бош и Армстед, че е готов да сключи сделка, следователите ме помолиха да си мълча, за да могат да подходят бавно и внимателно към заподозрения. И аз се радвах да им помогна. Донякъде.

Съдия Стантън зае мястото си на банката точно в девет. Очите му бяха подпухнали и изглеждаше недоспал. Зачудих се дали знае всичко за случилото се през нощта.

Изведоха съдебните заседатели и аз се вгледах в лицата им. Дори някой от тях да знаеше какво става, не го издаваше. Забелязах, че неколцина поглеждат свободния стол до мен, докато заемаха местата си.

— Добро утро, дами и господа — каза съдията. — Днес ще ви освободя от задълженията ви в този процес. Както, сигурен съм, можете да видите, господин Елиът не е на масата на защитата. Снощи обвиняемият стана жертва на убийство.

Половината съдебни заседатели зяпнаха. Другите изразиха изненадата си само с очи. В съдебната зала се разнесе тих развълнуван шепот, след което зад масата на обвинението преднамерено бавно започна ръкопляскане. Обърнах се и видях, че майката на Мици Елиът аплодира новината за смъртта на обвиняемия.

Съдията силно удари с чукчето. Голанц скочи от мястото си и се втурна към нея, внимателно я хвана за ръцете и й попречи да продължи. По бузите й се стичаха сълзи.

— Не искам никакви демонстрации от галерията — строго каза Стантън. — Не ме интересува кои сте и каква връзка имате с делото. Тук всички трябва да проявяват уважение към съда, иначе ще наредя да ви отстранят.

Голанц се върна на мястото си.

— Знам, че тази новина е шокираща за всички вас — обърна се Стантън към съдебните заседатели. — Уверявам ви, че властите сериозно разследват това престъпление, и се надявам, че скоро ще изправят виновниците пред правосъдието. Сигурен съм, че ще научите всичко за случая, когато прочетете вестника или гледате новините — вече сте свободни да го направите. Благодаря ви за службата. Знам, че всички много внимателно проследихте изложенията на обвинението и защитата, и се надявам, че прекараното тук време ще ви бъде от полза. Сега можете да се върнете в стаята за обсъждания, да съберете вещите си и да си отидете. Свободни сте.

За последен път се изправихме, за да изпратим съдебните заседатели, и аз проследих с поглед изнизването им през вратата на стаята за обсъждания. След като излязоха, съдията благодари на нас с Голанц за професионалното ни поведение по време на процеса, благодари на сътрудниците си и бързо разпусна съда. Не си бях направил труда да извадя нещо от чантата си, затова дълго стоях неподвижно, след като Стантън напусна. От размислите ме откъсна прокурорът — приближи се към мен с протегната ръка. Стиснах я, без да се замислям.

— Без лоши чувства, Мики. Ти си адски добър адвокат.

„Бях“ — казах си.

— Да. Без лоши чувства.

— Ще поостанеш ли да поговориш със съдебните заседатели, да видиш към коя страна са клонили? — полюбопитства той.

Поклатих глава.

— Не, не ме интересува.

— И мен. Всичко хубаво.

Потупа ме по рамото и излезе. В коридора чакаха десетки репортери и той щеше да им каже, сигурен бях, че колкото и да е странно, правосъдието е победило. Който меч вади, от меч умира. Или нещо в този ДУХ.

Щях да му оставя медиите. Дадох му преднина и го последвах навън. Журналистите вече го бяха наобиколили и успях да се измъкна покрай стената, без да ме забележат. С изключение на Джак Макавой от „Таймс“. Той ме видя и тръгна подире ми. Настигна ме тъкмо когато излизах през вратата за стълбището.

— Ей, Мик!

Погледнах го, но не спрях. От опит знаех, че не бива. Ако те приклещи един репортер, останалите ще те настигнат и ще се скупчат отгоре ти. Не исках да ме разкъсат. Заспусках се надолу.

— Без коментар.

Той не изоставаше.

— Няма да пиша за процеса. Отразявам новото убийство. Мислех си, че с теб пак може да сключим същата сделка. Нали разбираш, да си разменяме Информа…

— Никаква сделка, Джак. Нямам коментар. Довиждане.

Протегнах ръка и го спрях на първата площадка. Оставих го там, продължих още две площадки надолу и излязох в коридора. Отидох при залата на съдия Холдър и влязох.

Микейла Гил седеше на мястото си и я попитах дали мога да се срещна със съдията за няколко минути.