Майкъл Конъли - Сребърен куршум

— Веднага напуснете!

— Ами феберейците? Максуини е при тях.

В очите й проблесна страх.

— Предполагам, че не ви се е обаждал, нали? Все пак се съмнявам, че ще му позволят да се обади на когото и да е, докато го разпитват. Молете се и той да няма никакви доказателства. Защото ако ви вкара в триъгълника, ще трябва да смените черната си тога с оранжев затворнически гащеризон.

— Махайте се оттук! Ще повикам охраната и ще наредя да ви арестуват!

И ми посочи вратата. Спокойно и бавно станах.

— Разбира се, че ще се махна. И знаете ли какво? Мисля никога повече да не практикувам в тази съдебна палата. Но ви обещавам, че ще дойда пак, за да гледам как ви съдят. Вас и съпруга ви. Можете да разчитате на това.

Тя ме зяпаше, показалецът й все още сочеше към вратата. Гневът в очите й постепенно отстъпи място на страха. Ръката й малко се отпусна, после увисна. Оставих я да си седи вцепенена зад бюрото си.

Слязох по стълбището чак до първия етаж, защото не исках да се качвам в претъпкания асансьор. Осемнайсет етажа. Отворих стъклената врата и напуснах съдебната палата. Извадих телефона, обадих се на Патрик и му казах да докара колата. След това набрах номера на Бош.

— Реших да запаля огън под вас с Бюрото — казах.

— Какво? Какво си направил?

— Не ми се чакаше ФБР да се разтакава година и половина, както обикновено, докато подготви обвинението. Понякога правосъдието не търпи отлагане, детектив.

— Какво си направил, Холър?

— Просто проведох един разговор със съдия Холдър… да, сетих се и без помощта на Максуини. Казах й, че той е при феберейците и им оказва съдействие. Ако бях на ваше място, щях да побързам с шибаното дело и междувременно да я държа под наблюдение. Едва ли ще духне, но знае ли човек. Приятен ден.

Затворих, преди да успее да каже нещо. Не ме интересуваше. Той през цялото време ме беше използвал. Достави ми страхотно удоволствие да си разменим позициите и да ги накарам с ФБР да скачат, докато аз им дърпам конците.

Бош почука на вратата ми рано сутринта в четвъртък. Още не се бях сресал, но вече бях облечен. От друга страна, той изглеждаше така, сякаш цяла нощ е бил на крак.

— Събудих ли те? — попита детективът.

Поклатих глава и казах:

— Трябва да приготвя детето за училище.

— Да, вярно. Сряда вечер и всеки втори уикенд.

— Какво има, детектив?

— Имам няколко въпроса и си помислих, че може би ще ти е интересно да научиш как се развиват нещата.

— Разбира се. Дай да седнем навън. Не искам дъщеря ми да ни чуе.

Докато отивахме към масата, си пооправих косата с пръсти.

— Няма да сядам — каза Бош. — Нямам много време.

Отиде до парапета и опря лакти на него. Застанах до него и също опрях лакти.

— И аз не обичам да сядам, когато съм на верандата.

— И от моята къща се разкрива същата гледка — рече детективът. — Само че е от отсрещната страна.

— Е, това ни прави две страни на една и съща планина, нали?

Бош извърна очи за миг и ме погледна.

— Нещо такова.

— Та какво става? Мислех, че си ми сърдит и няма да искаш да ми разкажеш.

— Всъщност и аз смятам, че Бюрото действа прекалено бавно. Твоята постъпка не им допадна много, обаче аз нямам нищо против. Това задвижи нещата.

Изправи се и се облегна с гръб на перилата, оставяйки зад себе си ширналия се под нас град.

— Та какво става? — повторих въпроса си.

— Снощи предварителният състав съдебни заседатели определи на кого да бъдат повдигнати обвинения. Холдър, Лестър, Карлин, Максуини и една инспекторка от Бюрото за съдебни заседатели, която им е давала достъп до компютрите. Тази сутрин ще ги арестуваме едновременно. Така че не го разпространявай, докато не сме прибрали всички.

Много мило, че ми имаше достатъчно доверие, за да ми съобщи преди арестите. Щеше да ми достави огромно удоволствие да отида в съдебната палата и да гледам как извеждат Холдър в белезници.

— Солидно ли е? — попитах. — Все пак Холдър е съдия. Доказателствата ви трябва да са железни.

— Железни са. Максуини издаде всичко. Имаме телефонните разговори, паричните преводи. Даже е записвал някои разговори с мъжа й.

Кимнах. Типичният федерален пакет. Една от причините никога да не поемам федерални дела беше фактът, че ако ги подготвяше Бюрото, аргументите бяха стабилни. Защитата рядко успяваше да надделее. Най-често те прегазваха като валяк.

— Не знаех, че Карлин също е замесен.