Алистър Маклейн - Кукла на верига

— Добре, Астрид. — Отказах се от по-нататъшни опити, защото не постигах нищо друго освен растяща неприязън към себе си. Навярно обичаше Дюкло, той бе мъртъв едва от вчера и сега аз явно разчоплях кървящи рани. — Виждал съм прекалено много хора, обхванати от страх пред смъртта, за да знам, че е излишно да те насилвам да говориш. Но помисли, Астрид, заради себе си — помисли. Сега вече няма какво друго да те интересува освен собствения ти живот. У Джордж няма повече живот.

— Нищо не мога да ви помогна, нищо не мога да кажа. — Продължаваше да държи лицето си в ръце. — Моля ви, вървете си.

Сам не виждах какво друго ми остава да направя, затова я послушах и си тръгнах.

Съблечен по панталони и фанелка, аз се оглеждах в миниатюрното огледало на миниатюрната баня. Всички следи от грима като че бяха изчезнали от лицето, врата и ръцете ми, ала трудно би могло да се каже същото за големия и допреди малко чисто бял пешкир, който държах. Целият бе напоен и омърлян непоправимо с шоколадови на цвят петна.

Минах в спалнята, която едва успяваше да побере леглото и кушетката, поставени там. На леглото седяха Меги и Белинда — и двете изглеждаха прелестно в очарователни нощници, чиято материя се състоеше предимно от дупки. Но в момента ме занимаваха по-спешни въпроси от това, как някои производители на дамски нощници пестят материал.

— От това пешкир не става — недоволно измърмори Белинда.

— Ще кажете, че сте си чистили грима. — Посегнах към ризата си, чиято яка от вътрешната страна бе станала кафеникава, но да я оправя нямаше как. — Значи, повечето от момичетата по нощните клубове живеят в това общежитие „Париж“, така ли?

Меги кимна.

— Така каза Мери.

— Мери?

— Симпатичната англичанка, дето работи в „Трианон“.

— В „Трианон“ не работят никакви симпатични англичанки, а най-вече палави. Тя беше ли в църквата? — Меги поклати глава. — Това поне съвпада с казаното от Астрид.

— Астрид? — учуди се Белинда. — Ти си говорил с нея?

— Видяхме се за малко. Ала, боя се, без особена полза. Не беше никак общителна. — Разказах им накратко колко необщителна е била, после продължих: — Крайно време е вие двете да свършите някаква работа, вместо да висите по нощните клубове. — Спогледаха се, сетне студено се обърнаха отново към мен. — Ти, Меги, утре се поразходи из парка Вондел. Виж дали Труди е там — познаваш я. Не позволявай да те види — и тя те познава. Наблюдавай какво прави, дали се среща с някого и прочее; този парк е голям, но няма да ти е трудно да я откриеш, ако е там — ще я придружава една стара госпожа, която е около пет стъпки в диаметър. Белинда, ти утре вечер дръж под око общежитието. Ако разпознаеш някое момиче, което е било в църквата, проследи го и узнай къде е тръгнало. — Напъхах се в подгизналото си яке. — А сега, лека нощ.

— Тръгваш ли? Това ли е всичко? — Меги като че бе изненадана.

— Явно бърза — додаде Белинда.

— Утре вечер — обещах аз — ще ви заведа на царско угощение и ще ви разкажа всичко за Златокъдрото момиче и трите мечета. Тази вечер обаче имам още работа.

Оставих полицейската кола точно до един знак „Паркирането забранено“ и извървях последните сто метра до хотела. Латерната беше отишла там, където прекарваше нощните часове, а фоайето бе безлюдно, с изключение на помощник-управителя, който дремеше на един стол зад рецепцията. Протегнах се и безшумно откачих ключа от стаята си, после се качих до втория етаж пеша и чак тогава взех асансьора, за да не събудя помощник-управителя от, види се, дълбокия му и несъмнено заслужен сън.

Съблякох мокрите си дрехи — тоест всичките, — изкъпах се, облякох сухи, слязох с асансьора и шумно треснах ключа си на рецепцията. Помощник-управителят замига сънено, погледна ме, сетне часовника си и на края ключа.

— Мистър Шерман… Не съм ви усетил кога сте дошли.

— О, преди часове. Спяхте. С една такава детска невинност…

Не ме слушаше. За втори път се взря със замътен поглед в часовника си.

— Къде сте тръгнали, мистър Шерман?

— Да сомнамбулствувам.

— В два часа през нощта!

— Не сомнамбулствувам денем — отвърнах аз на място. Обърнах се и огледах фоайето. — Гледай ти! Нито портиер, нито носач, нито такси, нито латернаджия — къде са? Какво нехайство! Ще отговаряте за тази ваша небрежност.

— Моля?

— С вечно бдение се печели господство над моретата.

— Не разбирам.

— И аз също. Има ли някъде отворена бръснарница по това време на нощта?