Алистър Маклейн - Нощна стража

— Ако Майкъл е прав, възниква нов проблем. Какво ще попречи на ван Ден да се свърже с човека, в който е оригиналът на „Нощна стража“, и да му съобщи какво е станало? Тогава вече картината ще потъне вдън земя.

— Теоретично погледнато, това е силен аргумент — каза Уитлок. — Но ако зад смяната стои ван Ден, логично е да се допусне, че ще получи добри пари за свършената работа. Също така е логично да се допусне, че няма да му платят предварително. Вероятно става въпрос за значителна сума в брой, по-голямата част от която ван Ден ще получи, след като фалшификатът безпрепятствено бъде върнат в „Райксмузеум“. Защо ще изплюва камъчето и ще рискува да изгуби парите, които му дължат? Малко хора знаят, че в „Метрополитън Мюзиъм“ виси фалшификат. Всичко това обаче са само предположения.

— Не ви разбирам, момчета. Особено теб, Сергей — Греъм потупа папката на коляното си. — Какво ще кажете за този рапорт от обиколката, който получихме от шофьора, за да го прочетем по пътя насам? Едно нещо буквално бие на очи при това турне. Охраната. Мерките за сигурност. Всяка галерия — той ги изброи на пръсти: — „Кунстхисторишес Музеум“ във Виена, галерията „Далем“ в Берлин, Лувъра в Париж, Националната галерия в Лондон и сега Мет, е разполагала с охрана, с която би могъл да се гордее и държавен глава. Всяка страна е използвала собствени сили за охрана, като отделните хора изобщо не са се срещали, преди да поемат картината. Невъзможно е било да организират нещо за толкова кратко време. Дори при преминаването от една държава в друга картината е била в пълна безопасност. Вземете например полета Лондон — Ню Йорк. През цялото време картината е била пред очите на двама души от ФБР и на двама старши служители от Скотланд Ярд — от момента, когато е напуснала Националната галерия, чак до прехвърлянето й в бронирания фургон на летище „Кенеди“. И четиримата са разбрали за възложената им задача само двадесет и четири часа по-рано. План за кражба и фалшива картина не се изготвят толкова бързо, нали? Единственият човек, който е имал и време, и възможност да осъществи подмяната, е ван Ден. Нима не разбирате?

— Съгласен съм с теб, Майкъл, доводите срещу ван Ден са много силни, но не забравяй, че работим с факти, а не с теории. В момента нямаме и най-дребната улика срещу него. Ако наистина е виновен, трябва да го докажем. Предчувствията не са достатъчни.

Иззвъня телефонът.

— Извинете — каза Колхински и вдигна слушалката. Изслуша внимателно това, което му казаха, и тихо отвърна нещо, преди да затвори. — Обади се доктор Станхолм. Готови са резултатите от проверката с радиокарбон. Основата на картината е от средата на седемнадесети век.

— Може би това е ключът — каза Сабрина и се обърна към Уитлок. — Помниш ли какво каза Арман? За използването на основа от стара картина, за да се заблуди датировката с радиокарбон?

— Разбирам накъде биеш — кимна Уитлок. — Някой търговец може би добре си спомня продажбата на толкова голямо платно, особено ако го е купил известен фалшификатор или пък покупката е направена от негово име.

— Картината може и да е била открадната — добави Греъм.

— Да, и това е възможно — призна Уитлок.

— Не искам да охлаждам ентусиазма ви, но не мислите ли, че пропускате някои дребни подробности?

— Старата картина може да е купена — или открадната — от който и да е град в света, и то преди три-четири години — отвърна с хладна усмивка Сабрина на Колхински. — Наистина е малко вероятно да излезе нещо, Сергей, но все пак е следа, а засега те не са кой знае колко.

— Струва си да се опита — каза Колхински, като помисли малко. — Ще се свържа с Жак Ръст в Цюрих веднага щом бъде готов списъкът на фалшификаторите, който изготвят в командния център. Неговите хора ще проучат имената.

— Мисля, че нашият човек ще е в списъка. Фалшификатът сам по себе си е шедьовър, а както каза Арман, хората, които могат да направят подобно нещо, се броят на пръсти.

— Не бих разчитал прекалено на това, Си. У. Ще помоля Жак да уведоми човека ни в Амстердам, така че цялата информация, която ви е необходима, ще ви чака в хотела, когато пристигнете — той извади три плика от чекмеджето и ги хвърли на бюрото.

Във всеки от тях имаше основни инструкции по задачата, които трябваше да се унищожат, след като бъдат прочетени, а също така самолетен билет, набор от карти на града, писмено потвърждение на резервациите в хотела, кратка справка за колегата им от ЮНАКО и известна сума в гулдени. При изпълнение на задача нямаше ограничения за разходите на оперативните сътрудници (всички имаха по две кредитни карти за извънредни случаи), но след това всички трябваше да се отчитат пред Колхински с разписки и фактури.