Алистър Маклейн - Нощна стража

— Сигурно не е лесно да се намери картина с такива размери — каза Сабрина.

— Оригиналната „Нощна стража“ е четиринадесет на дванадесет фута. Разбира се, човек не среща такива картини всеки ден, но фалшификаторът е имал добри връзки, предполагам, и е могъл сравнително лесно да намери, каквото му трябва. При това положение, след като вече разполага с „гъска“, фалшификаторът първо сваля с пара кафявата хартия от гърба на основата, а после маха всички пирончета, като внимава да не надраска основата. Тя трябва да остане невредима — запомнете, основата е единственото, което го интересува. След това, пак с помощта на пара, той отделя старото платно от основата, слага на негово място своята картина и я залепва към основата с брашняно лепило. Добрите фалшификатори дори слагат малко прах по краищата, за да изглежда картината по-автентична. Тук рентгеновите лъчи са безпомощни — те могат само да засекат и стария образ, ако една картина е рисувана върху друга — доста разпространена техника за фалшифициране, преди да бъде открит рентгенът.

— Добре измислено.

— Така и трябва да бъде, мис Карвър. В наши дни фалшификацията на произведения на изкуството е голям бизнес. Ако не изпреварва съвременните методи, фалшификаторът ще бъде заловен. Съвсем просто е.

Колхински се приближи до Греъм.

— Какво има, Майкъл?

— Нищо — отвърна с безразличие Греъм. — Просто никога не съм бил много на ти с изкуството. Например тази картина. Оригинал или не, изобщо не ми прави впечатление.

— Разбирам какво искаш да кажеш — съгласи се Колхински. — Но нашето мнение е без значение в случая. Тук сме само за да открием оригинала.

Греъм прокара пръсти през косата си и каза:

— Чудя се дали след триста години хора като Арман ще се превземат така и за изкуството на Анди Уорхол…

Колхински се усмихна и леко сложи ръка на рамото му.

— Искам със Сабрина да вземете показания от ван Ден.

— По-добре кажи признания.

— Смяташ, че и той е замесен?

— Просто предчувствие.

Колхински махна на Уитлок и Сабрина да се присъединят към тях.

— Си. У., говори с Арман, виж какво можеш да разбереш за фалшификаторите. Ще засечем информацията със списъка, който ще изготвят в главната квартира. Сабрина, искам с Майкъл да измъкнете каквото можете от ван Ден.

Станхолм докосна Колхински по ръката.

— Извинете, че ви прекъсвам, но дали вече можем да отворим музея за посещение? Хората отвън вече започват да губят търпение.

— Да, свършихме работата си тук, благодаря ви. Той изчака Станхолм да се отдалечи, преди да продължи.

— Трябва да се върна и да помогна на полковника. Обадете се на Сара, щом приключите тук, ще я предупредя да има кола на разположение. И не изоставяй онова свое предчувствие, Майкъл. Засега е най-добрата следа, която имаме.

Сара остави слушалката и им се усмихна.

— Господин Колхински ще ви приеме веднага.

Сякаш в отговор на думите й плъзгащата се врата се отвори и те влязоха в кабинета на Филпот. Колхински, който седеше зад бюрото, отново задейства предавателя и затвори след тях.

Огледа поред лицата на тримата, носле се отпусна назад в мекия фотьойл и обезсърчено въздъхна.

— Значи нищо?

— Подложихме ван Ден на кръстосан разпит, но той държи на версията си — каза Сабрина и извади миниатюрната касетка от малкия касетофон „Сони“, който носеше в чантата си. Остави я на бюрото пред Колхински. — Всичко е тук.

— Добре се справя, признавам — каза Греъм и се тръшна на едната черна кушетка.

— Но предчувствието ти остава?

— Да, дори се засилва. Притеснен е, разбира се, но не защото подмяната е станала, докато той е носел отговорност за картината. Притеснен е, защото фалшификацията е разкрита. Ако Арман не беше такъв авторитет, и то специално за тази картина, подмяната изобщо нямаше да бъде разкрита. Картината щеше да се върне в „Райксмузеум“ и никой нямаше да разбере нищо. Кой знае докога щеше да виси там като оригинал. Може би завинаги, или поне достатъчно дълго, за да не бъде ван Ден на мушката. Сега обаче му е ясно, че — ако проследим оригинала и го открием, колекционерът едва ли ще си държи устата затворена, за да могат да се измъкнат другите участници в кражбата, включително и самият ван Ден.

Колхински погледна Сабрина.

— А твоето впечатление от ван Ден? Споделяш ли предчувствието на Майкъл?

— Съгласна съм, че ван Ден беше притеснен, но не съм толкова убедена във вината му, както Майк. От друга страна, работила съм с Майк достатъчно дълго, за да знам, че предчувствията му не трябва да се отхвърлят с лека ръка. Разрешавали са цели случаи друг път.