Алистър Маклейн - Нощна стража

— И успяха. Освен това са отнесли със себе си и оригинала на „Нощна стража“.

— Но това е невъзможно! Той през цялото време беше в галерията с вас, нали?

— И аз така мислех, докато не го разопаковах. Точката в центъра на барабана е пурпурна, а не черна. Сигурно са ги сменили във фургона.

— Не може, няма… — Драго млъкна и бавно кимна с глава — Но, разбира се, фалшиви панели!

Шрадер седна във фотьойла срещу бюрото му.

— Но не това е най-важната причина да съм тук. Докато стоях затворен в галерията, проведох един-два телефонни разговора. Тази сутрин са намерили тялото на Шивон Сен-Жак в залива Ботафого.

— Шивон мъртва? — възкликна Драго. Изглеждаше ужасен.

— Застреляна е в сърцето с деветмилиметров куршум „Парабелум“, точно като тези, които използваш за своя „ЧЗ“ 75.

Драго погледна към пистолета.

— Нали не смятате, че имам нещо общо с това, господин Шрадер?

— Говорих също така с Колумбия. Руснакът беше прав, нали?

— Прав за какво?

— За наркотиците — отвърна Шрадер и като извади един „Валтер“ 5 от джоба на сакото си, се приближи до бюрото и взе пистолета му. — Може да не съм стрелял от години, но от такова разстояние дори аз няма как да не уцеля. Смятам да предам пистолета ти на полицията, за да видят дали от него е изстрелян куршумът, който са извадили от тялото на Шивон. Ще пристигнат всеки момент.

Устата на Драго се изкриви в нервна усмивка, докато бавно протягаше ръка към кобура с другия пистолет, който висеше под бюрото му. Шрадер обаче не трябваше да спира да говори.

— Не знам нищо за никакви наркотици, кълна се!

— Преди два месеца в Рио е пристигнал Риналдо Гарсиа и е отседнал в хотел „Палас“ като твой гост. Спомня си те много добре, защото — както той самият правилно отбеляза — ти си човек, който прави впечатление. Спонтанната ми реакция бе да те убия, но после ми хрумна нещо по-добро. Затвор. Чудя се колко ли време ще изкараш сред всички ония престъпници, които са попаднали зад решетките благодарение именно на теб…

Драго извади пистолета от кобура и стреля в Шрадер изпод бюрото. Улучи го в стомаха и той се свлече напред върху килима. Не помръдна. Драго се обади на Лариуш, каза му да го чака с колата във вътрешния двор и като взе двете уличаващи го оръжия, забърза към асансьора.

В Рио де Жанейро с него бе свършено, но и той трябваше да свърши още нещо, преди да замине. А това означаваше, че трябва да вземе плика — на всяка цена.

Сабрина отключи вратата на апартамента, но веднага щом влезе, някакъв твърд предмет с цилиндрична форма я притисна отзад в кръста и тя вдигна високо ръце, за да предупреди Греъм и Колхински, които идваха след нея.

— Майор Смайли е бил прав. Ти си импулсивна и прекалено самоуверена.

Тя рязко се обърна.

— Полковник Филпот! Той повдигна бастуна си.

— Ако бях Драго, а това беше пистолет, можех да те убия.

— Той е арестуван — каза тя, като нарочно отклони въпроса, който Филпот се бе опитал да повдигне.

— Избягал е, преди полицията да отиде в „Данае“. Не казвам, че ще тръгне след вас тримата, но е отчаян. Дори само това го прави изключително опасен. Бъдете предпазливи.

— Ще се върне, ето заради това — каза Колхински и като извади плика, го подаде на Филпот.

Той отиде да седне на дивана.

— Къде е Си. У.?

— В банята — отвърна Сабрина.

— Какво?

— Къпе се. Ще дойде веднага щом свърши.

— Искам го тук на минутата! — викна Филпот. — Трябва да се връщам в Ню Йорк, за да се подготвя за срещата с генералния секретар утре. Нямам много време.

— Сега ще му се обадя.

— Сабрина? — извика още веднъж Филпот. — Поръчай чай, умирам от жажда.

— Кога пристигна? — попита го Колхински и седна до него на дивана.

— Преди няколко часа. Дойдох направо тук, но на рецепцията ми казаха, че Майк и Сабрина са излезли, затова реших да ги почакам вътре.

— Как влезе? — попита Греъм, докато отваряше бутилката „Перие“, която бе извадил от хладилника.

— И аз имам кредитна карта — усмихна се Филпот. — Не винаги съм бил вързан за бюрото, Майк.

Греъм отвърна на усмивката му и показа кутия с диетична пепси-кола на Сабрина, която говореше по телефона с Уитлок. Тя кимна.

— Сергей, ти какво искаш?

— Кола, пепси… все ми е едно.

Греъм занесе напитките на масичката за кафе и седна.

— Какво стана, откакто говорихме за последен път по телефона? — обърна се Филпот към Колхински. — От местната полиция не можах да науча нищо съществено.