Алистър Маклейн - Нощна стража

— Добре, вдигни ме. Трябва да тръгна след фургона.

Сабрина сграбчи Греъм за ръката и му посочи един от екраните, на който се виждаше хеликоптерът. До пилота, който правеше последна проверка на уредите по таблото, седеше един мъж от охраната, въоръжен с руски противотанков гранатомет РПГ-7. Драго бе наредил да стрелят.

— Хайде, вдигни ме! — извика мъжът. — Салтазар, там ли си още?

Салтазар бе дошъл в съзнание още когато пилотът се обади за пръв път и сега се хвърли върху Греъм. Блъсна го към Сабрина и двамата паднаха на пода, а Салтазар натисна два бутона на таблото и се наведе да вземе един от падналите пистолети Греъм измъкна валтера от колана си и стреля два пъти в гърдите му. Уби го на място. Сабрина се изправи, взе своя пистолет от Салтазар и се обърна към екрана.

Плъзгащите се панели на стартовата площадка се бяха разделили и в хангара отдолу платформата с хеликоптера бе започнала да се издига под действието на хидравлична преса.

— Точно както в главната квартира в Цюрих! — възкликна Сабрина.

— Същото си помислих и аз. В системата обаче има една грешка, която бе поправена едва след като за малко не стана нещастен случай — Греъм погледна двата светещи бутона на таблото. — Виж кое какво е — седми и двадесет и трети номер.

Сабрина провери на диаграмата.

— Седем е за стартовата площадка, а двадесет и три — за хидравличната преса. Какво смяташ да правиш?

— Всичко зависи от това, дали и тук е допусната същата грешка.

— Каква грешка? — попита тя. — Аз нищо не знам.

— Потулиха случая — отвърна той и като срещна въпросителния й поглед, продължи: — Вратите трябва да имат предпазен механизъм, за да не могат да се затворят, докато работи хидравличната преса. Оказа се, че това не било направено, и когато веднъж случайно някой натиснал бутона, панелите започнали да се затварят, докато хеликоптерът още се издигал. Добре че един техник се сетил бързо да натисне бутона за сваляне на платформата, иначе… Панелите се затворили буквално на сантиметри от роторите на хеликоптера.

— Искаш да притиснеш хеликоптера? — извика ужасена тя.

— Да, ако мога. Знам, че е варварско, но не по-малко варварски е този гранатомет. Няма защо да ти казвам какво ще стане с делтапланите, ако ги уцели противотанков снаряд, а те са единственото, което може да ни измъкне оттук.

Сабрина неохотно кимна — беше прав.

Когато хеликоптерът застана на едно ниво с панелите, той спря хидравличната преса и натисна бутона, който затваряше вратите.

Хеликоптерът спря, но панелите не помръдваха.

— Салтазар, какво правиш? — долетя от високоговорителя гласът на пилота.

Греъм натисна бутона още веднъж и вратите започнаха да се затварят.

— Салтазар, вратите! Спри ги, за Бога, спри ги, чуваш ли! — изкрещя пилотът.

Другият мъж свали гранатомета от рамото си и изскочи от хеликоптера, като отчаяно се оглеждаше наоколо. Бе хванат в капан — платформата бе най-малко на десет метра от пода. Пилотът като обезумял се опитваше да вдигне машината и включи двигателите, но перката се бе завъртяла само веднъж, когато вратите притиснаха хеликоптера. Той се смачка навътре като пластмасова играчка, попаднала в менгеме, и Сабрина извърна глава. Хеликоптерът избухна. Плъзгащите се панели потръпнаха и спряха, а пламтящите отломки се посипаха надолу върху съоръженията под платформата. Бутонът не издържа, стана късо съединение и за броени минути целият пулт бе обхванат от пламъци.

Сабрина последва Греъм в коридора и като отвориха вратата, тръгнаха нагоре по стълбите. Стигнаха необезпокоявани до градината и с облекчение установиха, че делтапланите са цели и невредими. Страхуваха се, че може да са пострадали или от хората на Драго, или от разхвърчалите се след експлозията на стартовата площадка отломки. Побързаха да излетят и на поляната остана само делтапланът на Греъм с продупчено от куршумите крило.

Когато се приземиха до кафенето, Колхински и Уитлок вече ги очакваха.

— Добре ли сте? — викна Уитлок.

Сабрина свали шлема си и разтърси глава. Косата се разпиля по раменете й тя се усмихна. Нямаше нужда да казва нищо повече.

Греъм хвърли шлема си и погледна към Колхински:

— Да не мислиш, че това е игра, по дяволите? Защо не взехте мерцедеса? Уплаши се, че няма да получиш обезщетение за разходите си, така ли? Понякога наистина издребняваш, Сергей.

— Свърши ли? — попита с леден глас Колхински. — Защото имам да ти покажа нещо. Или искам прекалено много?