Алистър Маклейн: Нощна стража

Греъм поклати глава. Колхински заобиколи фургона и му махна да се приближи.

— Отиди и ти с Майк — каза Уитлок на Сабрина. Колхински я изчака, после отвори вратите и се покатери в празния фургон. Отвинти фалшивия панел на едната стена и го отмести. Отзад имаше абсолютно същия сандък като този, който бяха видели в Амстердам. Греъм невярващо го посочи с ръка, изгубил дар слово. Колхински кимна.

— Да, това е оригиналът.

— Нищо не разбирам, Сергей — каза Сабрина и оправи косата си.

— Нито пък аз — допълни Греъм.

— Снощи монтирах фалшивия панел от другата страна на фургона, за да скрия зад него фалшификата.

— Чакай, как така фалшификатът се е оказал в теб? — прекъсна го Греъм.

— Много просто, изпратиха ми го от Мет.

— И какво виси там сега? — попита Сабрина.

— Нищо. Днес е понеделник, почивният ден на музея. Един „Дорние“ на ЮНАКО чака на летището, за да отнесе картината в Ню Йорк, така че да могат утре да я изложат.

— Добре, но защо е трябвало да слагаш фалшивия панел от другата страна? — все още не разбираше Сабрина.

— Подозирах, че нещо ще се обърка — просто предчувствие. А знаех, че — ако предчувствието ми излезе вярно, — няма да имам много време да сменям картините. Точно така и стана. Прехвърлих се тук веднага щом Си. У. излезе и сложих панела от тази страна, за да се вижда фалшификатът. Точно тогава се появи Драго — всичко висеше наистина на косъм. Пет секунди по-рано, и щеше да ме залови.

Греъм се загледа в краката си.

— Мисля, че ти дължа извинение.

— Ще се задоволя и с това — отвърна Колхински и посочи джоба на ризата му, откъдето се подаваше пликът.

Греъм му го подаде и Уитлок плесна с ръце.

— Е, празненството свърши! Колкото по-бързо приберем делтапланите, толкова по-скоро ще се върнем в хотела.

— И толкова по-скоро ще можеш да се изкъпеш — добави с усмивка Сабрина.

— Това се разбира от само себе си — отвърна Уитлок и загледа накриво Колхински.

— Както казвате вие, англичаните, целта оправдава средствата — не му остана длъжен той.

— Какво ще стане с Шрадер и Драго? — попита Сабрина.

— Вече е издадена заповед за арестуването на Драго. Обвинението е, че незаконно се е опитал да вкара наркотици в Бразилия — отвърна Колхински. — Дори само това ще го прати за десет години в затвора. С Шрадер положението е по-сложно. Бихме могли да го арестуваме, защото е откраднал „Нощна стража“, но това ще предизвика сензация, а от „Райксмузеум“ например биха желали на всяка цена да избегнат този вид реклама. Полковникът вече се е срещнал с представители на Холандия и Бразилия, както и на другите пет страни, неволно замесени в тази история. Ще се опитат да намерят някакво решение на проблема. Веднага щом се върнем в хотела, ще му се обадя по телефона да разбера докъде са стигнали.

Уитлок погледна нагоре към „Данае“ и каза:

— Не бих искал да съм на мястото на Шрадер в момента, честна дума.

Сабрина проследи погледа му.

— Аз пък не бих искала да съм на мястото на Драго, когато Шрадер го пипне за гърлото.

— Аха — промърмори Греъм и се засмя. — Може и Шрадер да го арестуват, за убийството на Драго.

— Няма да се изненадам особено — отвърна Сабрина и тръгна след останалите, за да разглобят делтапланите.

Драго трябваше да вземе от сейфа във всекидневната резервната си лична карта, за да може да влезе в кабинета си. Без да обръща внимание на безпорядъка наоколо, той вдигна пистолета „Бернадели“ от пода под бюрото и го прибра в кобура. Тръшна се на въртящия се стол с висока облегалка и като извади своя „ЧЗ“ 75, го сложи на бюрото пред себе си. Прерови джобовете си за цигари, не намери нищо и тъкмо се канеше да потърси в чекмеджетата на бюрото, когато вратата се плъзна настрани и влезе Шрадер. Драго се отпусна назад в стола. Знаеше, че никакви думи не могат да утешат Шрадер за това, което се беше случило.

— Загинаха четиринадесет души. Хангарът и контролният център са унищожени от пожар, хеликоптерът се взриви, стартовата площадка е непоправимо разрушена, а стените приличат на стрелбище. Въпреки че, както изглежда, всичко това не те безпокои особено.

Драго се наведе напред и опря лакти на бюрото.

— Незабавно подавам оставка, ако за това сте дошъл. Ако желаете, мога дори да я напиша.

Шрадер отиде до прозореца.

— Кажи ми откога знаеш, че тези Греъм са измислено семейство? И че работят заедно с руснака?

— Заподозрях, че не са тези, за които се представят, още когато ги видях за пръв път в „Ривиера Клъб“, но не разполагах с нищо конкретно, което да потвърди подозренията ми. Легендата им беше непоклатима. Що се отнася до руснака, нямах никаква представа, че е заедно с тях, до мига, когато дойдоха да го освободят.