Алистър Маклейн - Нощна стража

— И аз това питах Лангли. Казаха ми, че не, но аз не съм толкова сигурен.

— Какво е знаела Шивон? — попита тихо Сабрина.

— На практика нищо. Казали са й само, че Драго ще носи илика със себе си на приема у Шрадер. Трябвало е да го вземе и веднага да го предаде на Морган.

— Добре, но откъде в ЦРУ са знаели, че пликът ще е в него на приема? — настояваше тя.

— Леонов му е казал да го носи, когато се срещнат.

— Пак не разбирам — намръщи се тя. — Как са могли за толкова кратко време да разберат, че от КГБ ще изпратят Леонов?

— Той им е казал.

— Искаш да кажеш, че той работи за ЦРУ? Стига, Малкълм, това е нелепо!

Филпот погледна Колхински и бутна плика към него.

— Отвори го, две от имената вътре трябва да са Феникс и Джакдоу. 19 19 Чавка (англ.) Феникс е бил Драго, Джакдоу е Леонов.

Колхински разкъса плика, извади листа компютърна хартия отвътре и го разгъна. На него пишеше:

1. Джакдоу

2. Сапфир

3. Хърикейн

4. Феникс

— Не мога да го повярвам — каза Колхински и хвърли листа на масата. — Откога е станал двоен агент?

— Според Лангли от шест години. Той е бил първият, когото са вербували.

— Кой е другият руснак? — попита Колхински.

— Казаха ми само, че работи във военното разузнаване.

Колхински се отпусна назад и закри лице с ръцете си. Най-сетне погледна Филпот и каза:

— Ако ми беше поискал списък на петимата най-предани служители на КГБ, които познавам, непременно щях да включа в него и името на Юри. Но ако беше поискал списък на петима служители от КГБ, които мразят Запада, той щеше да бъде на първо място. С главни букви. Просто не мога да го възприема. Юри — двоен агент.

— Точно в това е цялата прелест — отвърна Филпот. — Кой би го заподозрял?

— Ако в ЦРУ са знаели, че Леонов ще вземе плика обратно, защо изобщо са използвали Шивон? — попита Сабрина.

— Когато Драго се свързал с КГБ и предложил да им продаде кодовите имена на „Четворката“, те трябвало да намерят някой, на когото вярвали безрезервно, за да ги представлява в сделката. От ЦРУ наредили на Леонов непременно той да поеме работата — не че се налагало да го убеждават кой знае колко, нали неговата глава била в торбата. Така той предложил себе си, макар и да знаел, че това ще породи определени подозрения, особено сред противниците му — Филпот спря за малко, за да отпие от чая си. — ЦРУ трябвало да отклони тези подозрения, затова решили да насочат вниманието към някой от собствените си агенти, който трябвало да създаде впечатлението, че и те се стремят да вземат илика.

— Шивон — промълви Сабрина. Филпот кимна.

— Единственият проблем бил, че нейните връзки с ЦРУ били една от най-големите тайни на Лангли. Ето защо те уж случайно допуснали изтичане на информация, за да осигурят на Леонов необходимото доверие. Така и станало.

— Тя знаела ли е? — попита Уитлок.

— Не.

— Копелета мръсни! — ядосано изсъска Сабрина.

— Какво ще стане с това? — Уитлок побутна листа пред себе си.

— Официално ние нямаме нищо общо с него. Неофициално го оставям на Сергей — отвърна Филпот и погледна косо към Колхински. — На практика в ЦРУ не знаят, че пликът е в нас. Постъпи, както смяташ, че е най-добре при създалите се обстоятелства.

Колхински сгъна листа и го мушна в джоба си.

— Има още нещо — каза Филпот и бутна чашата си настрани. — Снощи е загинал Мартин Коен.

Уитлок стана и излезе, като тихо затвори вратата след себе си.

— Как е станало? — попита Сабрина.

— Избухнала е престрелка в някаква ферма край Триполи.

— А похитителите? — попита Греъм.

— Мъртви са.

— Как го прие Хана? — обади се Колхински.

— Справя се. Обадих се на родителите й в Израел да дойдат при нея — Филпот прибра папката в куфарчето си и се изправи. — А сега ме извинете, трябва да хвана самолета.

— Ще те закарам до летището — каза Колхински.

— Добре, и без това исках да обсъдя някои неща с теб.

— Ключовете от фургона в тебе ли са, Майкъл? Греъм ги извади от джоба си и ги подаде на Колхински.

— Ще се видим пак в Обединените нации — обърна се Филпот към Сабрина и Греъм. — Кога летите?

— Утре сутрин, не знам точно — отвърна Сабрина. — Сергей уреди формалностите.

— Полетът е в десет часа до летище „Кенеди“ — каза Колхински.

Филпот се канеше да каже нещо за Уитлок, но размисли и излезе. Колхински го последва.

— Не познавах Марти много добре — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание. — Винаги е бил приятелски настроен към мен, но имах чувството, че не одобрява съвсем това, че съм оперативен сътрудник, а не експерт например или програмист като Хана.