Алистър Маклейн - Нощна стража

— Така е.

— Казвал ли ти го е?

— Не, и аз като теб не го познавах добре. Казвал го е на Си. У.

— Какво по-точно? — попита тя.

— Той смяташе, че жените нямат място в оперативната работа. Според него е трябвало да бъдеш назначена като инструктор по стрелба в Изпитателния център. Просто си беше такъв. Мъжко момче, ако използваме старото клише.

На вратата се почука и Сабрина отвори. Портиерът любезно й се усмихна.

— Господин Греъм тук ли е?

— Майк, за теб е — извика Сабрина през рамо.

— Нося ви съобщение от господин Уитлок — каза портиерът. — Иска да се срещнете във фоайето.

— Кажете му, че веднага слизам — отвърна Греъм.

— Защо просто не се обади по телефона? — попита Сабрина, когато портиерът излезе.

— Не му е до това. Ще ти се обадя, ако поиска да ходим някъде заедно, иначе, ако изникне нещо, ще бъда в хотела — той побърза да настигне портиера и му викна да задържи асансьора.

Сабрина затвори и излезе на балкона. На вратата отново се почука.

Тя с досада разпери ръце и прекоси всекидневната, за да отвори. Срещу нея стоеше Лариуш, стиснал пистолет в дясната си ръка. Изстреля една упойваща стреличка във врата й и тя, олюлявайки се, отстъпи назад в стаята. Всичко наоколо плуваше в мъгла, цветовете се преливаха в неясни очертания. Посегна към дивана, но не успя да го достигне и падна на колене. Преди да загуби съзнание и да се строполи на пода, за миг си спомни предупреждението на Филпот, че е импулсивна и прекалено самоуверена.

Драго, който си бе сложил синьо кепе и тъмни очила, вкара в стаята една количка за мръсно бельо и след като свали халката от пръста на Сабрина, двамата с Лариуш я пренесоха в количката и я скриха под кърпите и чаршафите. Лариуш тръгна с количката надолу по коридора и се качи в служебния асансьор.

Драго слезе във фоайето и се запъти към Греъм, който оживено разговаряше с портиера, донесъл съобщението.

— Може би търсиш мен? — каза Драго и като махна с ръка, отпрати портиера.

— Къде е Уитлок? — попита Греъм.

— За последен път го видях на „Авенида Атлантика“. Вървеше надолу към Копакабана и ми хрумна да използвам името му, за да те примамя да слезеш долу.

— Голямо самообладание имаш, за да се появиш тук, Драго. Едно обаждане по телефона и половината полиция в града ще дойде да те арестува.

— Да, но повече няма да видиш красивата Сабрина — отвърна Драго и му подаде пръстена.

Греъм го хвана за реверите и го притисна до стената.

— Къде е тя?

— Не прави сцени, Греъм, това доникъде няма да ни доведе.

Греъм неохотно го пусна и Драго се усмихна на дежурния от охраната, който се бе приближил към тях.

— Извинете, вината е изцяло моя. Зет ми ми беше дал на заем малко пари, а аз изгубих всичко в жокей-клуба. Сигурно знаете как човек може да се пристрасти към конните надбягвания, нали?

— Ако ще се биете, правете го навън. Не в хотела.

— Сега вече всичко е наред — увери го Драго. Мъжът подозрително ги изгледа и се отдалечи.

— Какво предлагаш? Сабрина срещу плика?

— Ние двамата чудесно се разбираме. Ще се срещнем в „Ривиера Клъб“ след два часа — Драго забеляза колебанието в погледа му и поясни. — В понеделник клубът не работи. Входната врата ще е отключена, а аз ще бъда в казиното. Ела сам и невъоръжен. Имам си начини да проверя и двете, в случай че се опиташ да ме измамиш.

— Това, изглежда, не е чак толкова трудно — язвително каза Греъм.

Драго злобно присви очи.

— Не и този път.

Греъм предупредително го заплаши с пръст.

— Само й направи нещо и ще те разкъсам с голи ръце.

— Бях останал с впечатлението, че силните чувства помежду ви не са взаимни. Явно съм сбъркал — Драго погледна часовника си. — Един и двадесет. До три и двадесет в „Ривиера Клъб“.

Греъм го проследи с поглед как напуска хотела и наведе очи надолу към пръстена в ръката си. Повъртя го замислено в пръстите си и тръгна към асансьора.

— Продължавам да твърдя, че трябва да дойда с теб.

— Вече говорихме за това, Сергей. Никакви оръжия, никакъв гръб. Трябва да играем по свирката на Драго, дори само заради Сабрина.

Колхински примирено сви рамене.

— Първо Уитлок се запилява нанякъде, после отвличат Сабрина. Тези неща се случват до три пъти, нали? Внимавай, Майкъл.

— Хайде, не ставай суеверен — каза Греъм и го потупа по рамото. — И не се притеснявай за Си. У., ще се върне.

— Да, но дали ще остане?

— Ще разберем, когато го видим — Греъм пъхна илика в джоба си. — Искам честната ти дума, Сергей. Никакъв гръб.