Алистър Маклейн - Нощна стража

— Никакъв гръб — промърмори Колхински.

— Ще се придържам към плана, както се разбрахме. Обещавам.

Греъм излезе от стаята, спусна се с асансьора във фоайето и махна на едно свободно такси пред хотела. Лариуш подкара наетия форд „Ескорт“ и тръгна след него, за да го проследи с таксито на безопасно разстояние.

Пред „Ривиера Клъб“ Греъм слезе от таксито, плати на шофьора и пресече улицата. Отиде до главния вход и блъсна стъклените врати. Едната беше отворена. Той се вмъкна във фоайето и се огледа наоколо, като накрая очите му се спряха на камерата над рецепцията. Бе насочена към него. Стигна до стълбите и се обърна. Камерата го беше проследила. Изкачи се до казиното и влезе. Сабрина седеше на стълбите в другия край на залата, ръцете й бяха приковани с белезници към парапет отстрани. На устните й имаше лейкопласт. Когато го видя, очите й се разшириха и тя започна отчаяно да клати глава, за да го предупреди да не се приближава. Той не й обърна внимание и слезе по стъпалата в казиното.

— Достатъчно, Греъм — каза Драго. Бе застанал на прага на една врата, която не се виждаше от входа, и стискаше своя „ЧЗ“ 75. — Без тежка артилерия… впечатлен съм. Очаквах да нахълташ сред град от куршуми.

— Така и щеше да стане, повярвай ми, ако имаше начин да мина въоръжен покрай детектора на главния вход.

— Тъкмо затова избрах клуба. Греъм погледна към Сабрина.

— Добре ли си? Тя кимна.

— А сега, след като си разменихме любезности, носиш ли ми плика?

— Не е толкова просто, Драго.

— Какво означава това? — попита той и се дръпна от вратата.

— Надали очакваш, че просто ще дойда тук невъоръжен и ще ти предам плика, без да се подсигуря по някакъв начин, нали?

— Продължавай!

— Нося фотокопие от документа. Оригиналът е в Уитлок — Греъм погледна часовника си. — Сега е три и двадесет и две. Точно след осем минути той ще позвъни по обществения телефон срещу сградата на клуба и ако до петото позвъняване не се обади никой или се обади само единият от нас, той ще отиде в полското посолство и ще предаде оригинала лично на посланика заедно с досието ти от ЦРУ. Мога да те уверя, че само час по-късно за Рио ще излети самолет със специален екип на СБ.

Драго го слушаше поразен.

— Кои сте вие всъщност?

— Това няма значение. Да приемем просто, че имаме високопоставени приятели.

— Как мога да бъда сигурен, че Уитлок няма да предаде документите дори ако спазя своята част от сделката?

— Никак. Точно както и ние не можем да бъдем сигурни, че няма да ни застреляш, щом получиш илика — Греъм отново погледна часовника си. — Решавай!

— Искам да го видя.

Греъм остави плика на рулетката до себе си и се дръпна назад, когато Драго му махна с ръка да отстъпи. Той се приближи и когато погледът му се отклони към плика, Греъм се възползва от случая и го повали на пода с една ниска и болезнена хватка от ръгбито. Драго изпусна пистолета, но успя да парира още първия му удар и го отхвърли назад с комбинация от дясно и ляво кроше. После отмъстително заби юмрук в кръста му, повтори и Греъм падна на колене. Драго сграбчи пистолета и се прицели в главата му.

— Вунджик!

Драго замръзна. Чуваше това име за пръв път от пет години. Тези от СБ най-сетне бяха успели да открият дирите му. Знаеше, че така ще стане, бе само въпрос на време. Бавно се обърна, очаквайки да види някой — или няколко — от бившите си колеги. На стълбите стоеше Уитлок, стиснал броунинга си с две ръце. Драго се изсмя и вдигна пистолета си. Уитлок го застреля право в сърцето и оръжието се изплъзна от омекналите му пръсти. Натежалите му крака вече не го държаха и той потъна във внезапно разтворилата се пред очите му бездна. Бе вече мъртъв, когато падна на килима.

Лариуш, който бе видял цялата сцена на монитора в мазето, извади своя „Валтер“ П5 от кобура и се затича нагоре по стълбите към казиното. Влетя през вратата, откъдето преди малко бе минал Драго, и като се скри зад най-близката рулетка, стреля към Уитлок. Улучи го в гърдите и той залитна назад към парапета, после се свлече на пода. Греъм се изтъркаля настрани към пистолета на Драго, взе го и стреля в Лариуш под масата. Той залитна назад, изпусна валтера и вкопчи ръце в стомаха си. Греъм продължи да стреля и следващите четири куршума отхвърлиха Лариуш до стената. От ъгъла на устата му се проточи струйка кръв и мъртвото му тяло се плъзна надолу. Греъм захвърли пистолета и се втурна към Уитлок, които бе паднал но очи.

Обърна го внимателно и Уитлок го погледна, като свали ръка от гърдите си. Ризата му бе скъсана, но кръв нямаше.