Алистър Маклейн - Последната граница

— Всички добри учени са пацифисти по душа — прекъсна го Янчи, който отново седна на мястото си, но очите му все още гледаха недоверчиво и малко враждебно. — Всичките добри хора, където и да живеят по света, са пацифисти по душа.

— Не го отричам, казвам само, че Дженингс е в такова състояние, че ще работи за руснаците с всички сили, защото мисли, че служи на мира. Убеден е, че собствената му страна е за войната. Това създава допълнителни затруднения да го върнем у дома. Така че дори и да не искаме, просто се налага да използваме всяка възможност, която ни се появи.

— И разбира се съдбата на младежа, сина на професора, ви е безразлична? — Графа размаха ръце във въздуха. — Няма значение какъв ще е резултатът.

— Браян, синът на професора, е бил в Познан вчера целия ден на някакво изложение или нещо друго по линия на младежките организации — прекъсна го Рейнолдс. — Двама души го следят от момента, когато е пристигнал там. Утре след обед, тоест днес, ще бъде в Шчечин, след 24 часа ще го измъкнат и ще бъде в Швеция.

— А, значи така! Но вие сте твърде самоуверен, Рейнолдс, не ви ли се струва, че подценявате наблюдението на руските служби? — Графа го погледна замислено над ръба на чашата си, пълна с бренди. — Известни са много случаи, когато агенти са се проваляли.

— Тези двамата никога няма да се провалят, те са най-добрите в Европа. И капка съмнение няма, че Браян Дженингс утре ще бъде в Швеция. Условният сигнал, че това е изпълнено, ще получа от Лондон по редовните европейски съобщителни средства. Тогава, и едва тогава, ще се свържа с Дженингс.

— Тъй — кимна Графа, — значи все пак и във вас имало някаква човечност.

— Човечност! — Гласът на Янчи прозвуча твърде студено, почти презрително. — Още един начин да се принуди стария човек да върви по волята ви. Вашите хора, Рейнолдс, много добре знаят, че ако оставите момчето да загине в Русия, Дженингс изобщо няма да си помръдне пръста да работи отново за вас.

Графа запали поредната цигара от безкрайната поредица, палени една от друга.

— Възможно е да постъпваме твърде сурово, възможно е преди всичко интересът ни да ни подтиква да действаме така, но в случая той е ръка за ръка с хуманността…

— Ами какво ще правите, ако Дженингс отклони предлжението ви и откаже?

— Тогава ще го заставим против волята му и ще тръгне.

— Великолепно! Съвършено великолепно! — Графа се усмихна малко накриво. — Много хубава картинка, само за „Правда“! Нашите приятели тук се намесват, измъкват Дженингс през границата, отвличат го по дяволите и после ето ти големите заглавия: „Английски таен агент освобождава западен учен“. Кой знае какви версии ще гръмнат! Как си представяте всичко това, господин Рейнолдс?

Рейнолдс сви рамене и не каза нищо. Беше твърде обезпокоен само от смяната на атмосферата през последните пет минути, от отношението на някаква скрита враждебност към него, но беше длъжен да разкаже на Янчи всичко. Така бе настоял полковник Макинтош. А и как другояче би могъл да постъпи, трябваше да е напълно откровен, защото се нуждаеше от помощта на Янчи. Рейнолдс знаеше, че можеше да си спести много неприятности, ако бе премълчал някои неща, но, за да получи помощ, трябваше да са наясно. Нужно бе да балансира лошото настроение…

Изминаха няколко минути в мълчание, сякаш никой не смееше да наруши тишината, после Янчи и Графа се спогледаха, размениха почти незабележимо кимване. Янчи погледна право Рейнолдс и каза:

— Ако всички ваши сънародници бяха като вас, господин Рейнолдс, и пръста си нямаше да помръдна, за да помогна. Коравосърдечните, студенокръвни, безчувствени хора, за които доброто и злото, правосъдието и несправедливостта, дори и страданията са въпрос на академична незаинтересованост, са виновни за всичко. Виновни са и за страха, и за мълчанието, и за съгласието пред ужаса на варварски изтезания и убийства, за които говорите. Но аз знам, че не всички са като вас. Не бих помогнал само, за да улесня вашите учени да работят за каузата на войната. Полковник Макинтош е мой приятел, няма да съдя подбудите за действията му. Единствената причина да ви съдействам е, че един възрастен човек ще трябва да умре на чужда земя, захвърлен между чужди хора, далеч от семейството си и от онези, които обича. Ако е по силите ни да предотвратим това, ще направим всичко, което е възможно. С Божията помощ възрастният човек ще се завърне невредим у дома си.

С неизбежното цигаре, стиснато между зъбите и поредната неизменна руска цигара в него, Графа вдигна въпросително вежди при резкия, отчетлив звън на звънеца. Той задържа копчето натиснато, докато някакво неугледно, малко човече, небръснато и само по риза, не се показа от тясното ъгълче зад рецепцията на хотела, приспособено за почивка на нощния портиер. Той беше сънен и още търкаше зачервените си очи. Графа го изгледа с неодобрение и досада.