Алистър Маклейн - Последната граница

— Полковник Макинтош беше сигурен и затова ме изпрати.

— Е, щом е така, щом Дженингс трябва да е тук, значи е тук. — Янчи се размърда на стола и погледна към Графа. — Чул ли си нещо по този въпрос?

— Нито дума. Никой в службата не знае за това. Сигурен съм, мога да се закълна.

— Целият свят ще го научи следващата седмица — каза Рейнолдс и гласът му прозвуча спокойно и убедено. — Когато Международната научна конференция се открие тук, в понеделник. Първият доклад ще бъде прочетен от професор Дженингс. Всичко е подредено така, че той да бъде звездата на представлението. Това ще е най-големият пропаганден триумф на годината за комунистите.

— Да, разбирам — Янчи побарабани с пръсти по бюрото, след това погледна остро към Рейнолдс. — Казахте, че ви трябва само професорът и него ще се опитате да измъкнете от страната.

Рейнолдс кимна, без да каже нищо.

— Само професора! — Янчи го изгледа продължително. — Бог ни гледа отгоре, човече! Давате ли си сметка какво ще се случи с жена му и сина му? Уверявам ви, господин Рейнолдс, ако очаквате нашата помощ…

Рейнолдс вдигна ръка, за да предвари нови въпроси:

— Госпожа Дженингс е вече в Лондон. Преди около десет седмици се разболяла сериозно. Професорът настоял да я пуснат да се лекува в една лондонска клиника и успял да се наложи. Комунистите се съгласили да изпълнят желанието му. Разбирате, че в случая не биха помогнали никакви форми на насилие, а да се изтезава човек от калибъра на професора, без това да се отрази на работата му, очевидно е невъзможно. Той категорично отхвърлил да работи за тях, докато не се изпълни желанието му.

— Трябва да е истински мъж, твърд човек — поклати глава Графа в израз на възхищение.

— Той олицетворява самия терор, когато нещо не е както на него му се иска — усмихна се Рейнолдс. — Но в случая е постигнал своето, защото руснаците не са могли да си позволят да го загубят. Известният специалист по балистика трябвало да продължи да работи. Двата коза били у тях — Дженингс и синът му в Русия. Били убедени, че госпожа Дженингс непременно ще се върне. — Настояли всичко да стане при изключителна секретност. Всъщност в Англия дори хирургът, който е трябвало да и направи две операции, не знае коя е. За присъствието и знаят някои нейни роднини, но те пазят тайна. Разбира се, нашите служби научиха своевременно.

— Тя възстановява ли се?

— Беше на крачка от гроба, но и се размина, сега се възстановява бързо и ще оздравее.

— Старият професор сигурно е доволен — промърмори Янчи, — значи жена му скоро ще се върне в Русия.

— Съпругата му никога няма да се върне отново в Русия — каза Рейнолдс откровено. — И Дженингс няма никакви причини да е доволен, той и сега мисли, че жена му е тежко болна, че надеждата да оживее е съвсем малка и положението и бързо се влошава. Той мисли така, защото организирахме така да му предадат.

— Какво? Какво имате предвид? Защо сте постъпили така? — Янчи скочи на крака и повехналите му сиви очи погледнаха строго и с отвращение. Такова чувство прозвуча и в гласа му. — Боже господи, господин Рейнолдс, що за нечовешко, жестоко поведение е това! Защо сте съобщили на стария човек, че жена му умира?

— Нашите хора се нуждаят от него у дома. Безкрайно им е необходим. Нашите учени закъсаха, напълно са блокирали — проектът, по който работят, около три месеца вече е в застой. Убедени са, че Дженингс е единственият човек, който може да им проправи път, да придвижи работата.

— Значи заради това сте предприели такава отчаяна постъпка?

— Въпросът е на живот и смърт, Янчи — прекъсна го Рейнолдс категорично. — Буквално на живот и смърт. Проектът е за милиони. Дженингс трябва да бъде заведен у дома и затова ще използваме всички възможни средства, за да докараме работата до край.

— И вие смятате това за етично, Рейнолдс? Мислите, че целта оправдава средствата?

— Как аз гледам на тези неща няма никакво значение, по дяволите! — рече Рейнолдс безразлично. — Доводи „за“ и „против“ могат да се направят най-различни, но не е моя работа да го върша. Единственото нещо, което ме засяга, е, че ми е възложена задача, която трябва да изпълня. И, ако е възможно, на всяка цена. Няма да се поколебая да действам, за да си свърша работата.

— Безпощаден и опасен човек — промърмори Графа, — казах ви, убиец, но се е случило така, че действа на страната на закона.

— Да, ако смятате така — каза Рейнолдс, без да помръдне. — Има и още нещо. Както много други изключителни хора, Дженингс е твърде наивен, не вижда по-дапече от носа си, щом става дума за нещо извън специалността му. Госпожа Дженингс ми разказа че руснаците са го уверили, че проектът трябва да доведе до резултати, които ще се използват изключително за мирни цели. Дженингс повярвал на това, той е пацифист до дън душа. Така, че…