Ги Мопасан - Нормандска шега

Шумът бе толкова силен и виковете му така остри, че цялата къща се притече: съдържателят, съдържателката, прислугата и персоналът.

Най-напред съдържателят се опита да го вдигне, но щом го изправяше, селянинът загубваше отново равновесие, после започваше да крещи, че кракът му бил счупен — другият, здравият, здравият!

Това беше истина. Изтичаха да потърсят лекар. Случи се точно същият, който бе лекувал Павий у чифликчията Льо Ариво.

— Как, пак вие ли сте? — каза той.

— Да, господине.

— Какво ви е?

— Счупиха ми също и другия, господин докторе.

— Кой направи това, приятелю?

— Ами една женска.

Всички слушаха — момите по пеньоари, със спуснати коси, с още мазни от прекъснатия обед уста, съдържателната — ядосана, съдържателят — неспокоен.

— Това ще има неприятни последици — каза лекарят. — Знаете, че общината ви гледа с лошо око. Трябва да направите така, че да не се говори по този въпрос.

— Какво да правим? — попита съдържателят.

— Най-добре ще бъде да изпратите този човек в болницата, откъдето излиза, и да платите за лечението му.

Съдържателят отговори:

— Предпочитам много повече това, отколкото да имам неприятности.

И така, след половин час Павий се завърна пиян и стенещ в спалнята, от която беше излязъл един час по-рано.

Игуменката повдигна ръце опечалена, защото го обичаше, и усмихната, защото не й беше неприятно да го види отново.

— Е добре, драги мой, какво ви е?

— Другият крак е счупен, госпожо добра сестро.

— Ах, пак ли се качихте върху кола със слама, стари шегобиецо?

А Павий, смутен и потаен, промълви:

— Не, не… този път не… този път не… не… не… Грешката не е моя, един сламеник е причината.

Тя не можа да изтръгне други обяснения и никога не узна, че това падане се дължеше на нейните двадесет и пет франка.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3840

Сканиране и разпознаване: ckitnik, 2010

Корекция: hammster

Издание:

Ги дьо Мопасан. Нормандска шега

Избрани разкази

Съставител: Борис Дечев

Редактор: Пенчо Симов

Оформление на корицата и титула: Лиляна Басарева

Художник-редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Коректори: Елеонора Янкова, Лидия Ангелова

Код 29 95366 5557-61-82

Френска. Първо издание.

Издателски № 18/1982 г.

Дадена за набор на 30 юни 1982 г.

Подписана за печат на 13. IX. 1982 г.

Излязла м. ноември 1982 г.

Формат 16/60/84.

Издателски коли 27,29. Печатни коли 29,25.

Условно-издателски коля 24,79

Цена 2,80 лева.

Издателство на Българския земеделски народен съюз

Печатница на Издателството на БЗНС

Поръчка № 222/1982 г.

Това издание е съставено по 8-томното издание на избраните съчинения на Мопасан от 1958–1959 г. на издателство „Народна култура“.

На корицата — репродукция от картината „Лодкар на Сена при Буживал“ (1881 г.) от Огюст Реноар

Стиховете преведе П. Симов.

Mont Saint Michel — Планина Свети Михаил, скалисто островче в Ламанш, близо до Авранш, свързано с брега чрез насип. Там има красив, бенедиктински манастир, в който през 1469 г. Людовик XI учредил ордена „Свети Михаил“ — Б.пр.

Кокотка. — Б.пр.

Игра на думи. „Службата Корню“ означава дяволска служба. — Б.пр.

А. Жоан, автор на пътеводители. — Б.пр.

Друид — галски жрец. — Б.пр.

Менхири и долмени — праисторически паметници. Менхирът е грамаден изправен камък, а долменът се състои от голяма каменна плоча, поставена хоризонтално върху няколко изправени камъка. — Б.пр.

Пиер Абелар — френски богослов (1079–1142), известен с трагичната си любов към Елоиз. — Б.пр.

Шуан — въстаник, привърженик на монархията по време на Великата френска революция. — Б.пр.

Каре — войскова част, построена в квадрат за отбиване на конна атака. — Б.пр.

Из стихотворението „Oceano nox“ от Виктор Юго. Превод на П. Симов.

Renard — лисица — Б.пр.

Където вятърът се обръща. — Б.пр.

Френски генерал, който предал Мец, без да окаже съпротива. — Б.пр.

Куцичката. — Б.пр.

Благословете (лат.) — Б.пр.

Маки (от корсиканското „макиа“) — местност, покрита с храсти и ниски дървета. — Б.пр.

Празник на всички светии. — Б.пр.