Ги Мопасан - Нормандска шега

— Какво има за женитбите?

— Ами това, за правото.

— Какво точно за правата?

— За правото на мъжа, а също и за правото на жената.

— Е, да, разбира се.

— Тогава, кажете ми, чичо Кашьо, жена ми има ли право да спи с Полит?

— Как да спи с Полит?

— Така, има ли право да спи с Полит, като се има предвид законът и като е моя жена?

— Не, разбира се, че не. Няма такова право.

— Ами ако я заловя отново, имам ли право да ги набия здравата и нея, и него?

— Но… но… но, разбира се, имаш право.

— Много добре тогава. Да ви разправя, чичо Кашьо. Една нощ, миналата седмица, бях си наумил нещо и се върнах в къщи. Заварих ги двамата и те съвсем не бяха гръб до гръб. Изпъдих Полит да спи вън. И само толкова, защото не знаех правото си. Последния път не съм ги заварил. Научих от другите. Станалото — станало, да не говорим повече за него. Но ако ги заловя… само да ги пипна… дявол да ги вземе… само да ми паднат… О… ох! Ще им мине меракът да се веселят, чичо Кашьо, името ми да не е Сьоврен…

Наистина чичо Павий беше много смешен с дългите си крака на паяк, с малкото си тяло, дългите си ръце и заострената си глава с перчем червени коси на върха на темето.

Приличаше на палячо, простодушен селски палячо, роден, за да прави шеги, да разсмива, да играе роли, прости роли, тъй като беше селски син и сам той беше селянин и едва знаеше да чете. Ах, да, добрият бог го беше създал, за да забавлява другите, горските хора от селото, които нямат театри и веселия; и той добросъвестно ги забавляваше. В кафенето му плащаха поръчките, за да го задържат, и той пиеше смело, засмян и шеговит, като закачаше всички, без да ядосва някого, а наоколо му се превиваха от смях.

Беше толкова смешен, че дори момичетата не можеха да устоят, макар че беше грозен — толкова се смееха. Той ги повличаше, шегувайки се, зад някоя стена, в някой трап или обор, после ги гъделичкаше и ги натискаше с такива комични движения, че те се хващаха за корема, отблъсквайки го. Тогава той отскачаше, преструваше се, че иска да се беси и те се превиваха от смях, със сълзи на очи; той избираше момента и ги поваляше толкова навреме, че всички отстъпваха, дори и тези, които го бяха обуздали. Забавна история!

Впрочем към края на юни той постъпи по време на жетвата у чифликчията Льо Аризо близо до Рувий. Три седмици весели жетварите, мъже и жени, с шегите си през деня, както и през нощта. През деня го виждаха в полето всред пожънатите класове със стара сламена шапка на главата, покриваща червеникавия му перчем, да събира с дългите си слаби ръце и да свързва на снопи жълтото жито; после се спираше, за да направи някое смешно движение, което разсмиваше полските работници, които не го изпущаха из око. През нощта се вмъкваше като пълзящо животно в сламата на хамбарите, където спяха жените, и ръцете му ровеха, предизвикваха крясъци, всяваха смут. Изпъждаха го с удари на дървените обувки и той бягаше на четири крака, подобен на фантастична маймуна всред общия изблик на веселие.

Последния ден, когато колата на жетварите, обкичена с панделки и с гайдарски свирни, изпълнена с викове и песни, с радост и пиянство се движеше по големия бял път, водена от бавния ход на шест сиви, прошарени с бяло коне, карани от младеж в блуза с кокарда на каскета — Павий танцуваше всред изкаляните жени танц на пиян сатир, което правеше малките сополанчета покрай чифлиците да стоят със зяпнала уста, а селяните да гледат изумени чудноватата му фигура.

Изведнъж, пристигайки до оградата на чифлика на Льо Ариво, той скочи, вдигайки ръце, но за нещастие, падайки, се натъкна на ръба на дългата кола, преметна се, падна върху колелото и отскочи на пътя.

Другарите му се притекоха. Той не помръдваше, с едно затворено око и другото отворено, блед от страх, прострял големите си ръце и крака в праха.

Когато пипнаха десния му крак, той започна да вика, а когато се опитаха да го изправят, се сгромоляса.

— Страхувам се, че едната му лапа е счупена — каза някой.

Наистина единият му крак беше счупен.

Чифликчията Льо Ариво накара да го проснат на една маса и един конник изтича до Рувий, за да потърси лекар, който пристигна след един час.

Чифликчията беше много щедър и каза, че той ще плати лечението му в болницата.

Лекарят взе Павий в колата си и го закара в една стая, боядисана с вар, където наместиха счупените му кости.

Щом разбра, че няма да умре от това и че ще се грижат за него, ще го лекуват, ще го глезят и хранят, че няма да прави нищо, ще лежи на гръб между две завивки, Павий бе обзет от буйна радост и започна да се смее с тих и продължителен смях, като показваше развалените си зъби.