Ги Мопасан - Нормандска шега

И когато Оноре се завърна вечерта и я намери да се моли, той пресметна веднага, че тя печели от него двадесет су, защото беше стояла само три дена и една нощ, което правеше общо пет франка, вместо шест, колкото и дължеше.

Чичо Льокашьор се появи на входа на своята къща в обичайния час — около пет, пет и четвърт сутринта, — за да наглежда хората си, които започваха работа.

Зачервен, недоспал, с отворено дясно око, а с лявото почти зажумял, той се мъчеше да закопчее тирантите върху огромния си корем, като едновременно се оглеждаше зорко наоколо и спираше вещ поглед по всички познати ъгли на своя чифлик. Слънцето сипеше косо лъчите си през букака край рова, през овално подкастрените ябълкови дървета на двора, и караше петлите на бунището да пеят, а гълъбите по покрива да гугукат. Миризмата на обора се носеше през отворената му врата и се смесваше в свежия утринен въздух с острия мирис на конюшнята, където цвилеха конете, извърнали глави към светлината.

Щом закрепи здраво панталона си с тирантите, чичо Льокашьор се запъти най-напред към кокошарника, за да преброи яйцата от сутринта, тъй като от известно време се боеше, че някой ги краде.

В този момент обаче слугинята на чифлика се затича насреща му с вдигнати ръце и се развика:

— Чичо Кашьо, чичо Кашьо, нощес откраднали един заек.

— Заек ли?

— Да, чичо Кашьо, големият сив заек от десния кафез.

Чифликчията разтвори и лявото си око и каза само толкова:

— Трябва да видя.

И отиде да види.

Кафезът беше разбит, а заекът — изчезнал.

Чичо Кашьо доби загрижен вид, притвори пак дясното си око и почопли носа си. Сетне, като поразмисли, каза заповеднически на изплашената слугиня, която стоеше глупаво пред него:

— Иди повикай стражарите. Кажи им, че ги чакам начаса.

Той беше кмет на общината Павини-льо-гра и заповядваше като господар, тъй като имаше пари и положение.

Щом слугинята изчезна, тичайки към селото, което отстоеше на половин километър, селянинът влезе в къщи да изпие кафето си и да поговори с жена си за станалото.

Завари я да раздухва огъня с уста, коленичила пред огнището.

Още от вратата той каза:

— Ето че ни откраднаха един заек, големия, сивия.

Тя така бързо се извърна, че седна на земята и загледа мъжа си с отчаяни очи.

— Какво думаш, Кашьо? Откраднали заека?

— Големия, сивия.

— Големия, сивия?

Тя въздъхна.

— Леле, каква беда! Че кой може да го е откраднал?

Тя беше суха и пъргава женица, чиста, запозната с всички работи на селското домакинство.

Льокашьор си науми нещо:

— Май че ще е оня ергенаш Полит.

Чифликчийката се изправи изведнъж и завика с гневен глас:

— Той ще е! Той! Няма какво да търсим другиго. Той ще е! Ти позна, Кашьо.

Цялата й селска ярост, всичкото й скъперничество, целият бяс на пестелива домакиня, насочен срещу постоянно подозирания слуга или срещу слугинята, която й изглеждаше винаги съмнителна, сега се изразиха по мършавото й разгневено лице, в свитите й устни, в бръчките по бузите и челото.

— А ти кво направи? — запита тя.

— Повиках стражарите.

Този Полит беше ратай, който работи няколко дни в чифлика, но Льокашьор го изпъди заради някакъв нахален отговор. Бивш войник, той минаваше за човек, запазил от походите в Африка навика да плячкосва и да води разпуснат живот. За да живее, хващаше се на всякаква работа. Стана зидар, копач, каруцар, косач, каменоделец, кастреше дърветата, но беше такъв безделник, че не се задържаше никъде и от време на време трябваше дори да сменя мястото, за да може все още да намира работа.

Още в деня на постъпването му в чифлика жената на Льокашьор го намрази и сега беше напълно уверена, че кражбата е извършил той.

След около половин час пристигнаха двамата стражари. Старшията Сенатьор беше много висок и слаб, а стражарят Льониен — къс и дебел.

Льокашьор ги покани да седнат и им разказа случката. После отидоха на местопроизшествието, за да установят разбиването на колибката и да съберат всички доказателства. Когато се върнаха в кухнята, господарката донесе вино, напълни чашите и запита с предизвикателен поглед:

— Ще хванете тоя разбойник, нали?

Старшията, седнал със сабя между краката, изглеждаше загрижен. Естествено, той беше сигурен, че ще залови крадеца, ако му го посочат. В противен случай не гарантираше, че ще го разкрие сам. След като разсъждава дълго време, зададе тоя въпрос:

— А вие познавате ли крадеца?