Джеймс Клавел - Гай-джин (Част II)

Хана го погледна странно.

— Всичко мина, ти ме виждаш, тялото ми всичко, колко пъти, нее ? Разбира се, че всичко мина.

— За Бога, не е!

Още едно намръщване, после японката вдигна рамене.

— Карма, нее ?

Той избухна. Нейната уплаха беше огромна, тя склони глава до татами и жалостиво започна да го моли за прошка.

— Не е лошо, Фурансу-сан, мина, доктор каза, мина. Ти видиш същия доктор, скоро всичко мине…

Отвън зад техните шоджи стени се чуваха стъпки и шепот.

— Трябва да идеш при английския лекар! — Сърцето му туптеше в ушите и той се опитваше да говори ясно. Знаеше, че ходенето на лекар, на който и да било, е безполезно и че понякога белезите могат да бъдат заличени временно, но е сигурно, както че ще съмне, че някой ден ще се появят неудържимо. — Не разбираш ли? — изкрещя й. — Няма никакво лечение!

Хана просто остана наведена, разтреперана като марионетка и мълвеше монотонно:

— Не лошо, Фурансу-сан, не лошо, всичко мине…

Андре се върна към действителността и погледна Сьоратар.

— Когато я попитах, каза, че била лекувана преди година. Вярваше, разбира се, вярваше, че е излекувана. Аз, о, да, аз крещях и я питах защо не е признала на Райко-сан, а тя измърмори, че каквото имало да се казва, го бил казал лекарят, че е нищо, и нейната Мама-сан трябва да е казала на Райко-сан, ако е било важно.

— Но това е ужасно, Андре. Бабкот видя ли я?

— Не. — Изпи нова глътка коняк, ала не усети неговата горчивина, после изрече на един дъх, изгубил надежда, че ще може да го сподели с някого. — Бабкот ми каза, че сифилисът… той счита, че ранният сифилис при заразена жена може да се прояви без петна и че тя невинаги го предава, — не всеки път, когато спиш с нея. Един Господ знае защо, но е неизбежно да стане някой път, ако човек продължи сеансите, а щом се появи раничка, си загубен. След месец или повече раничката или раничките отминават и си мислиш, че няма страшно, но не! — Сега вената по средата на челото на Андре изпъкна, потъмня и запулсира. — Седмица или месеци по-късно идва обривът, това е вторият стадий. Той е по-силен или по-слаб, зависи само от Господа, и понякога донася хепатит или менингит, а обривът остава или се скрива, също зависи от Господа. Последният стадий, ужасният, се появява по всяко време, по всяко време, от месец до трийсет години по-късно.

Сьоратар извади носна, кърпичка и попи челото си, молеше се да се спаси, мислеше си колко често бе посещавал Йошивара при своята собствена мусуме , която сега пазеше само за себе си, но как да гарантира, че си няма и друг любовник. Как човек може да го докаже или опровергае, щом следва сблъсък с мама-сан, нея я интересуваше само как да те оскубе!

— Имал си право да я убиеш — рече той мрачно. — И мама-сан.

— Райко не е виновна. Казах й, че никое от момичетата в Йошивара не ми харесва. Исках някоя млада, по-особена, девствена или нещо такова. Помолих я да ми намери цвете, обясних й точно какво желая и тя го направи, а Хана-чан беше каквато желаех, идеална — идваше от най-добрите къщи в Йедо. Не можеш да си представиш колко хубава е… беше.

Спомни си как сърцето му заби, когато Райко за първи път му я показа, докато бъбреше с другите момичета в съседната стая.

— Тази, Райко, с бледосиньото кимоно.

— Съветвам те да останеш с Фуджико или Акико или с някое от моите момичета — бе отвърнала Райко; когато поискаше, произношението й беше добро. — След време ще ти намеря друга. Ето, малката Сайко. След година-две…

— Тази, Райко. Тя е идеална. Коя е?

— Казва се Хана, Цветето. Нейната Мама-сан твърди, че хубавото малко същество е родено близо до Киото, купена е три или четиригодишна, за да я обучават за гейша. — Райко се усмихна. — За щастие не е гейша, ако беше гейша, нямаше да я предлагат, съжалявам.

— Защото съм гай-джин ли?

— Защото гейшата е за забавление, а не за кревата, Фурансу-сан, толкова съжалявам, наистина е трудно да я оцениш, ако не си японец. Учителите на Хана били търпеливи, но тя не могла да развие уменията си, така че била обучена за леглото.

— Искам я, Райко.

— Преди година беше вече достатъчно голяма, за да започне. Нейната Мама-сан е уговорила най-добрите цени, разбира се, само след като Хана одобри клиента. Само трима клиенти е задоволявала, нейната Мама-сан казва, че е чудесна ученичка и позволява да спят с нея само два пъти в седмицата. Единственият й недостатък е, че е родена в година на Огнения кон.

— Какво означава това?

— Ти знаеш, че ние броим времето по цикли от по дванайсет години, като китайците. Всяка година е с име на животно: Дракон, Змия, Петел, Бивол, Кон и т.н. Но всеки притежава и един от петте елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво, които се сменят цикъл след цикъл. За дамите, родени в годината на Коня, с огнен знак, се смята, че… носят нещастие.