Джеймс Клавел - Търговска къща (Част II)

И Джини също го приемаше добре. Отстъпчива, добродушна, без никакви проблеми. Синьо-черната й коса беше късо подстригана по начин, който му харесваше. Какъв контраст с Вертинска, любовницата му във Владивосток.

Тя с нейните сини очи, дълга кестенява чуплива коса и с нрав на дива котка, майка й — истинска принцеса, а баща й незначителен полукитаец, собственик на магазин, който майка й бе купила на търг, когато тя е била на тринадесет години. Беше избягала от Русия на един вагон, който превозваше добитък след гибелната 1917 година.

„Освобождение, а не гибел. Ах, добре е да спиш с дъщерята на принцеса Сергеева, когато си внук на селянин от земите на Сергеев.

Като мислеше за Сергееви си спомни Алексей Травкин. Нещастният Травкин, такъв глупак. Дали те наистина ще пуснат принцеса Несторова, жена му до Хонконг за Коледа? Съмнявам се. А може и да я пуснат и тогава бедният Травкин ще умре от удар като види онази малка вещица с бели коси, беззъба, набръчкана и болна от артрит. Травкин е руснак и не е лош човек.“

Той отново погледна часовника. Показваше 18:20. Няма да прави нищо друго няколко часа, освен да спи, да яде, да мисли и да планира. А после о, внимание — среща с английските парламентаристи и късно довечера отново ще види Артър. Той се изкиска. Много се забавляваше от това, че са му известни тайни, които Артър не знаеше. Но тогава той също пази някои тайни. Може би вече знае за парламентаристите. Той е умен, много умен и също не ми вярва.

Това е великият закон: Никога не се доверявай другиму — на мъж, жена или дете — ако искаш да си жив и здрав и недосегаем за вражеските хватки.

Той отново се изхили и Джини се размърда.

— Спи, малка принцесо — прошепна той успокоително като на дете. — Спи.

Тя не се разбуди, само отхвърли косата от очите си и се сгуши по-удобно.

Суслов отпусна клепачите си, постави ръката си на кръста й. Следобед дъждът намаля. Сега беше спрял. Заспивайки си мислеше, че бурята все още не си беше свършила работата.

Робърт Армстронг пресуши бирата си.

— Още една — извика той неясно, правейки се на пиян. Той беше в „Гуд лак гърлфренд“, претъпкан шумен бар на морския бряг в Уанчай, пълен с американски моряци от атомния самолетоносач. Китайките позволяваха на клиентите да ги закачат и опипват и в замяна им носеха скъпи, разредени с вода напитки.

Над бара бяха стаите, но за моряците не беше препоръчително да ходят там. Не всички момичета бяха чисти или предпазливи, не поради липса на възможности, а поради невежество. А късно през нощта можеше да бъдеш изпързалян, въпреки, че само много пияните биваха обирани. В края на краищата това не беше нужно — моряците бяха готови да изхарчат всичко, което имаха.

— Искаш ли да си поиграем? — попита го изрисуваното дете.

„ Дю не ло мо на всичките ти предшественици — искаше да й каже той. — Би трябвало да си вкъщи с учебниците“. Но не го каза. Няма смисъл. По всяка вероятност родителите й с благодарност са уредили тази работа за нея, така че цялото семейство да може да свърже двата края.

— Искаш ли да пиеш? — попита той.

— Скоч, скоч — властно извика детето.

— Защо да не ти взема чай, а ще ти дам парите — каза кисело той.

— По дяволите всички богове и майките на боговете, аз не мошеничка.

Детето високомерно му показа мръсната чаша, която келнерът сложи шумно. В нея наистина имаше евтино, но истинско уиски. Тя го пресуши, без да трепне.

— Келнер, още един скоч и една бира! Ти пие, аз пие, после ние цуни-гуни.

Армстронг я погледна.

— Как се казваш?

— Лили. Лили Чоп. Двадесет и пет долара за кратък сеанс.

— На колко си години?

— На мноооого. Ти на колко си?

— Деветнадесет.

— Ха! Полицаите винаги лъжат.

— От къде знаеш, че съм полицай?

— Шефът ми каза. Само двадесет долара, а?

— Кой е шефът? Кой от всичките?

— Тя. Зад бара. Тя е мама-сан .

Армстронг се вгледа през дима. Жената беше суха и мършава на около петдесет, потеше се и работеше здраво, като не преставаше да върти вулгарни закачки с моряците докато изпълняваше поръчките.

— От къде знае тя, че аз съм полицай?

Лили отново вдигна рамене.

— Слушай, тя ми каза да те правя щастлив, или айде на улицата. Да идем горе, а?

Детето стана. Сега видя страха й.

— Седни — нареди той.

Тя седна още по-изплашена.

— Ако не ти доставя удоволствие тя ще ме из…

— Ти ми доставяш удоволствие — въздъхна Армстронг. Това беше стар номер. Ако отидеш — плащаш, ако не — плащаш, а шефът винаги ти изпраща млада. Той подаде петдесет долара.