Джеймс Клавел - Търговска къща (Част II)

„Бедният, Джон Чен — помисли си той и направи усилие да надмогне умората си. — Може би ще мога да поспя между пет и шест. Тази вечер ще имам нужда от цялата си съобразителност.“

Телефонистката го свърза.

— Ja — каза нежен глас.

— Hier ist хер Дънрос im Хонконг. Фрау Гресенхоф bitte — каза той на добър немски.

— О! — последва дълга пауза. — Ich bin фрау Гресенхоф. Тай-пан?

— Ah so desu! Ohayo gozaimasu. Anata wa Anjin Riko-san? — попита той, а японският му акцент беше отличен. Добро утро. Вашето име е и Рико Анджин, нали?

— Hai. Hai, dozo. Ah, mihongo wa jotzu desu. Да. Вие говорите японски много добре.

— Iye, sukoschi, gomen nasai. Не, за съжаление само малко — като част от обучението си той беше прекарал две години в техния офис в Токио. — О, толкова много съжалявам — продължи той на японски, — но се обаждам във връзка с мистър Гресенхоф. Чухте ли!

— Да — той долови тъгата. — Да. Чух в понеделник.

— Току-що получих писмо от него. Той пише, че вие имате някакви, някакви неща за мен — попита предпазливо той.

— Да, тай-пан. Имам.

— Ще ви бъде ли възможно да ги донесете тук? Страшно съжалявам, но не мога да дойда при вас.

— Да. Разбира се — каза тя колебливо, а японският й беше мек и приятен. — Кога трябва да дойда?

— Колкото може по-скоро . Ако отидете до нашия офис на авеню „Берн“ до няколко часа, да кажем до обяд, за вас ще има пари и билети. Сигурен съм, че има самолет на швейцарските авиолинии, който тръгва днес следобед.

Отново колебание. Той търпеливо чакаше. Писмото на А. М. Г. се сгърчи в пепелника, догаряйки.

— Да — каза тя. — Възможно е.

— Ще направя всичко необходимо. Искате ли някой да пътува с вас?

— Не, благодаря — каза тя така тихо, че той трябваше да се напрегне, за да я чува добре. — Моля да ме извините за безпокойството, което ви причинявам. Аз ще уредя всичко.

— Разбира се, не ме безпокоите. Моля ви идете до моя офис на обяд… Между другото, времето тук е топло и влажно. А, извинете, моля извинете ме, че питам, но вашият паспорт швейцарски ли е или японски и под какво име ще пътувате?

Една още по-дълга пауза.

— Аз бих… Мисля, че трябва… Ще бъде швейцарски, ще пътувам като Рико Гресенхоф.

— Благодаря мисис Гресенхоф. С нетърпение очаквам да ви видя. Kiyoskette , — завърши той. — Безаварийно пътуване!

Постави замислено слушалката на вилката. Остатъкът от писмото на А. М. Г. се изви и умря с тънка струйка дим. Той внимателно натроши пепелта на прах.

А сега, какво да прави с Жак?

Жак де Вил вървеше мъчително нагоре по мраморните стъпала на хотел „Мандарин“ към мецанина изпълнен с хора, които късно пиеха чай.

Той съблече шлифера си и мина през тълпата. Усещаше се много стар. Току-що говори със Сюзан в Ница. Специалистът от Париж отново изследвал Аврил и счита, че вътрешните й наранявания може да не се окажат толкова сериозни както се е предполагало първоначално.

— Казва, че трябва да бъдем търпеливи — му каза Сюзан. — Но Богородице, как бихме могли? Бедното дете е разстроено и губи ума си. Тя продължава да повтаря: Но аз бях шофьорът, мамо, аз. Заради мен Борже не е жив, заради мен. Страхувам се за нея, шери.

— Тя знае ли вече, че тя… за вътрешните си органи?

— Не, още не. Докторът каза да не й казваме преди той да е сигурен. — Сюзан се разплака.

С огромна болка той я успокои, доколкото можа и й каза, че ще се обади отново след час. Размисли какво трябва да прави, а след това се приготви, излезе от офиса си и дойде тук.

Обществената телефонна кабина близо до поставката за вестници беше заета, затова си купи един следобеден вестник и зачете заглавията. „20 убити по калните стръмнини на едно селище над Абърдийн“… „Дъждът ще продължи“… „Ще бъде ли отменено голямото състезание в събота?“… „Джон Кенеди предупреждава руснаците да не се месят във Виетнам“… „Договор за забрана на ядрените опити е подписан в Москва от Дийн Ръси, Андрей Громико и сър Алек Дъглас Хоук, отхвърлен от Франция и Китай“… „Малайските комунисти засилват офанзивата“… „Вторият син на Кенеди, роден преждевременно почина“… „Ловът на хора заради великите британски обирджии на влакове продължава“… „Скандалът «Профумо» дискредитира Консервативната партия“…

— Извинете, сър, чакате ли за телефона? — попита една американка зад него.

— О, да разбира се, благодаря, извинете. Не видях, че е свободен.

Той влезе в кабината, затвори вратата, постави монетата и набра номера. Усети, че безпокойството му нараства.