Даря Калинина - Супернеудачница

Но щом чуха, че Лиза има намерение да разбие вратата, съседите отново започнаха да предлагат варианти.

— Да извикаме чичо Миша от третия етаж.

— Защо чичо Миша? Той има само здрави мускули, но акъл няма. По-добре Фьодор от първия етаж. Той е стругар, може да има и инструменти!

— Какво говорите! Трябва ни професионалист ключар! Първата врата е дървена, а втората — желязна. Кой ще ви я отвори без специални инструменти?

Накрая Лиза се обади в Службата за извънредните ситуации. Наложи се да излъже, че от жилището подозрително мирише на газ. Специалистите дойдоха веднага. Дълго душиха около вратата, за да установят какъв мирис се усеща, хвърляйки подозрителни погледи към изпадналата в несвяст Лиза. Но тя имаше такъв нещастен израз на лицето, че спасителите явно я пожалиха. Нищо не й казаха и пристъпиха към задълженията си.

— Провървя Ви, жилището Ви е на последния етаж. Ще се спуснем от покрива и няма да разбиваме вратата.

Като чу, че нейният последен етаж най-после ще свърши някаква полезна работа, Лиза дори се ободри. Спасителите бързо затропаха по етажите, търсейки ключ от таванския. Намериха ключ. Качиха се на покрива. И след няколко мъчително дълги минути вратата на апартамента на Лиза се отвори отвътре.

Видът на спасителя, стоящ на прага, беше странен. Той не пусна Лиза да влезе вътре. Вместо това се обърна към началника си:

— Капитане, елате за малко.

Капитанът тежко пристъпи навътре, избутвайки Лиза.

— Какво има? — изплаши се тя. — Защо не ме пускат в собственото ми жилище? Какво се е случило?

На Лиза не й се наложи дълго да се опитва да влезе. Двамата спасители се появиха на прага и се втренчиха в младата жена с такова изражение, че на Мариша, която следеше внимателно случващото се, сърцето й замря в лошо предчувствие.

— Коя е собственичката? Вие ли сте? Е, да влезем.

Лиза се вкопчи в ръката на Мариша:

— Ела с мен!

— Коя е тази? Защо да идва с Вас?

— Това е сестра ми — излъга Лиза.

— Никак не си приличате.

— Това е сестра ми — упорито повтори Лиза.

Спасителят не продължи спора.

— А сестра Ви има ли здрави нерви? — вместо отговор иронично полюбопитства той. — Да? Е, тогава влезте и двете.

Тази увертюра, меко казано, ги накара да застанат нащрек. Споглеждайки се, момичетата бързо пристъпиха прага. Въпреки всичко гонеше ги любопитството.

— Елате тук!

Капитанът влезе направо в кухнята и момичетата го последваха. Апартаментчето на Лиза беше толкова тясно, че можеха да минат по коридора към кухнята само в редица един след друг. Първи вървеше капитанът, след него — Лиза, в края на шествието — Мариша. Пред кухнята капитанът неочаквано се спря, при което пое дълбоко въздух, за да глътне големия си корем и да пропусне напред Лиза.

Лиза стеснително се промъкна покрай капитанския корем и застана на прага на кухнята.

— О, майчице! — долетя до Мариша изплашеният й глас. — Виталик! Виталик! Какво е станало с теб?

Мариша нямаше никаква възможност да види какво се е случило с Виталик. Капитанът, с неговия огромен корем и Лиза запречваха цялата врата. Явно Лиза беше истински потресена и непрекъснато повтаряше своето „Виталик! Виталик!“, докато на капитана не му омръзна.

— Какво ще ми кажете, гражданко? — строго попита той Лиза. — Това Вашият мъж ли е?

— Моят е!

— И как да разбирам това, което виждам?

— Не знам.

— Кой му е счупил главата? Вие ли?

От тези думи на Мариша й секна дъхът. Как всичко се обърна на 180 градуса. Излиза, че мъжът на Лиза лежи в кухнята с разбита глава. Да се побъркаш! В този момент Лиза се захласна в ридания.

— Жив ли е? Кажете ми, жив ли е?

— Как ще е жив! — изсумтя капитанът. — От главата му нищо не е останало! Каква сила трябва да имаш, за да разцепиш по такъв начин главата на човек или може би Вие сте стреляли в него?

Капитанът не блестеше нито с много ум, нито с някаква тактичност. Изглежда единственото хубаво нещо у него беше могъщият му корем.

— Не, не съм! — твърдеше изплашената Лиза. — Аз… аз нищо подобно не съм направила! Аз не мога да стрелям!

— Оставете я! — намеси се Мариша. — Защо издевателствате над нея? Нали видяхте, че вратата беше затворена отвътре!

— Видяхме, но човекът не е могъл сам да си разбие тила на главата.

— Вие влязохте в жилището през покрива, а пък убиецът е могъл да излезе по същия начин!

— Така — твърдо произнесе капитанът, — пред нас е налице факт на насилствена смърт. Длъжен съм да извикам следствените органи.