Даря Калинина - Супернеудачница

— Не, тестът е показал, че е бременна някаква жена и съвсем не е доказателство, че именно ти си била тази жена.

— Как така?

— Съвсем просто. Какво би му попречило да ти покаже вече готов тест, който си е направила друга жена? Купил е нов тест за теб, а докато ти си се мотала в другата стая, той е подменил резултатите. Би ли могъл да те метне така?

— Но защо?

— Отговори ми, могъл ли е или не?

— Ами… възможно е. Само че… защо му е притрябвало всичко това?

Нейната нова позната замислено притвори очи. А когато отново ги отвори, в тях гореше истински огън. Лиза дори малко се изплаши.

— Защо му е притрябвало ли — тържествено произнесе тя, — сега ние с теб ще се опитаме да разберем това лично от него!

И тя стана.

— Ти къде?

— Как къде? Приготвяй се. Отиваме при мъжа ти.

— Но… но защо?

— Сигурна съм, че целият този спектакъл с твоята мнима бременност е измислен от него.

Лиза поклати недоверчиво глава.

— Едва ли, по-скоро е онази лекарка от „Далила“! Неслучайно физиономията й не ми хареса от самото начало.

— За теб лекарката е съвсем чужд човек. Защо й е да те разиграва, при това толкова грубо?

— Не знам.

— Аз ще ти кажа. Направила го е, защото твоят мъж хубавичко я е помолил. „Помолил“ я е и й е платил много добре, така мисля.

Лиза мълчеше. Всичко, за което говореше новата й позната, звучеше много, много правдоподобно. Да, напоследък мъжът й се държеше странно. Той купи онзи тест за бременност и настоя тя да го направи. След това сам провери резултата. Чак такава загриженост изобщо не беше присъща на неговия характер. Обикновено, ако Виталик се грижеше за някого, то това беше преди всичко за самия себе си. Неговото време, средства и сили не стигаха за Лиза. И винаги беше така. Лиза беше свикнала с равнодушието му. Затова се стъписа, когато той довлече вкъщи теста за бременност.

Освен това, нали именно той настоя Лиза да отиде в „Далила“. Самата тя искаше да си отиде в районната женска консултация. Мъжът й не разреши, макар че в районната им поликлиника прегледът беше безплатен. А за прегледа в „Далила“ им взеха пари, при това солидна сума! Въпреки факта, че трябваше да се плаща, мъжът й настоя тя да отиде именно в „Далила“ и дори я насочи точно при коя лекарка. Лично я заведе до регистратурата, за да се убеди, че тя ще си запише час за преглед именно при посочената от него лекарка.

— Но защо?! — тъжно възкликна Лиза. — Защо му е притрябвало това?

Мариша също не можеше да разбере. От опит знаеше, че подобни игри са свързани с пари. Но тук не миришеше на пари. Друго щеше да е, ако от тази Лиза можеше нещо да получи. Но нали твърдеше, че е бедна като църковна мишка. По нейните думи жилището й не струва пукната пара, а и настрани нищо не е скътала.

Междувременно, Мариша вече стоеше на прага в пълна бойна готовност. Битката за справедливост трябваше да започне още в тази минута. Тя цялата трепереше, предусещайки приближаването на първата схватка с врага.

— Идваш ли с мен или ще си седиш тук, потънала в скръб?

— Идвам.

— Побързай. Разполагам за всичко с четири дни.

— За кое „всичко“?

— За това, да разкрием каква е тази афера, която крие твоят мъж.

— А… а защо четири?

— Защото на петия ден се връща моят собствен мъж.

Мариша не искаше да й обяснява подробно. Макар че за пред себе си добави, че щеше да е добре, когато се върне нейният рижав здравеняк Смайл, Лиза вече да е намерила отговор на своите въпроси. Смайл щеше да бъде много недоволен. Не от факта, че на хоризонта се е появила Лиза с нейните проблеми, а от това, че жена му отново си пъха носа в чуждите работи!

— Надявам се само, че този път ще минем без трупове и други подобни глупости.

Мариша произнесе тези думи като заклинание за пътя, който ги очакваше. Тя не беше пила от коняка, който предложи на Лиза, затова спокойно седна зад волана. И закара внезапно заспалата Лиза до нейния дом цяла и невредима. Алкохолът бе оказал върху Лиза моментално сънотворно въздействие. Момичето сладко придремваше през целия път до дома.

— Недей да спиш! Показвай ми пътя! — от време на време я буташе Мариша. — Къде да завия, наляво или надясно?

Лиза се оказа лош навигатор и все пак двете жени някак си се добраха до блока и паркираха в двора.

— Нашите прозорци светят — забеляза Лиза, поглеждайки към петия етаж. — Значи, мъжът ми си е у дома.

— Много добре. Да вървим.

— И какво да му кажа? — внезапно се изплаши Лиза.

— Няма да ти се наложи да говориш. Аз ще се разправям с него. Ти просто ще стоиш отстрани и ще присъстваш!