Даря Калинина - Супернеудачница

— Ударете й един шамар на тази глупачка! И ние ще свидетелстваме, ако се наложи, че се хвърли да пресича на червен светофар!

— Идиотка!

— Луда!

— Писнало й да живее, а добрият човек заради нейните фокуси да отговаря сега!

Като по изключение, този път всички симпатии бяха на страната на шофьора, а не на пострадалата. Обикновено на тълпата не й пукаше, кой е прав и кой — крив, защото винаги беше виновен въоръженият с тежък метал шофьор. А пешеходците винаги бяха жертви. Но на Лиза и в това не й провървя. Всички бяха срещу нея.

Тя отчаяно отвори очи. И веднага видя пред себе си надвесеното лице на някаква блондинка. Блондинката не беше младо момиче, но благодарение на широко разположените очи и на детинското изражение на лицето, изглеждаше много по-млада за годините си. Върху главата си имаше весела купчина от разкошни светли къдрици. А късият й чип нос беше украсен с разпръснати лунички — явно последствие от отминалото лято.

— Какво става? — попита с тревога блондинката. — Как си?

— Не знам.

— Можеш ли да станеш?

Лиза кимна и се опита да стане. За свое учудване успя. Кракът я болеше, но не смъртоносно, а в хълбока не чувстваше никаква болка.

— Направи една крачка!

Лиза пристъпи.

— Изглежда нямаш счупено — отбеляза блондинката. — Но на лекар задължително трябва да отидеш.

При споменаването на думата лекар, всички стари кошмари на Лиза оживяха с нова сила.

— Не искам! — развика се тя. — Не трябва!

Блондинката стремително отскочи назад. Сред тълпата се разрази поредната порция злоради викове:

— Ето, напълно откачена!

— Виж как от думата лекар направо я преряза!

— Май е избягала от лудницата!

Но блондинката най-неочаквано прояви разбиране към Лиза.

— Аз също не обичам докторите — каза тя. — Нека за всеки случай да отидем до травматологията да ти направят един рентген. А ако имаш сътресение на мозъка, ще ни посъветват какво да правим.

Лиза нямаше нищо против да отидат до травматологията. Тя няколко пъти е била там. Веднъж, още в детството си, когато падна и си изкълчи крака. Вторият път, когато Виталик си поряза ръката и се наложи да му направят няколко шева. И още няколко пъти. Лекарите в травматологията са опитни. Не досаждаха и не се ровеха в душата на своите пациенти. Възприемаха всяка травма с истинско християнско смирение — забита рибарска кукичка в плешката, дете с глава, навряна в кашпа за цветя, алкохолик със счупена челюст и десетина съпровождащи жертвата поклащащи се приятели по чашка, които, макар и да не искаха лекарска помощ, явно също се нуждаеха от нея.

— Добре — кимна Лиза. — В травматологията ще отида.

— Браво! — развесели се блондинката. — Сядай, ще те закарам.

— Да седна в колата? При Вас?

— Че какво толкова? Аз те бутнах, аз ще те закарам. Обикновена житейска ситуация.

Лиза покорно влезе в колата. Неочаквано силите й я напуснаха. И тя се отпусна на меките седалки. Но блондинката, без да забелязва нейното състояние на полунесвяст, вече въртеше волана и бодро се интересуваше:

— Надявам се, че сега няма да скочиш от колата? За днес стресът ми е достатъчен. Преди това за малко да прегазя едно кученце. Мъничко дворно кученце. Черничко, с навита като геврек опашка. Обикновено всички градски дворни кучета ги учат да пресичат улицата още като малки кутренца под зоркия поглед на майките. А това, дали не се е научило, дали е глупавичко, дали неговите стопани от провинцията са го довели тук и са го загубили, но изобщо не виждаше пътя! Бягаше си, а в това време аз карам насреща му с колата! Едва успях да спра. Точно както стана с теб!

Лиза не се възпротиви на това сравнение. Ако се замислиш, коя беше тя? Дворно куче. Безполезна, съвсем негодна, никому ненужна. Сълзите отново напълниха очите й. Да свърши със себе си и това не успя да направи!

— Ей, приятелко! — изведнъж й извика блондинката. — Излизай! Пристигнахме!

Но Лиза съвсем се беше отпуснала. И се наложи блондинката сама да я измъква от колата, а после да я тътри до кабинета за спешна помощ. За щастие в този момент оттам излезе някакъв охранен чичко, като държеше отпред омотания си с бинт палец. Новата позната на Лиза се втурна към отворената врата.

— Ние сме по спешност! — заяви тя и се провря покрай един страдащ мъж с превързана със стар закърпен на петата чорап ръка.

Блондинката леко избута пострадалия и натика Лиза в кабинета. Самата тя застана на вратата, за да удържа натиска на възмутената опашка от чакащи.