Даря Калинина - Супернеудачница

Лиза се облегна на стената. Тялото й се тресеше.

Блондинката мълчеше. Тя внимателно се вгледа в Лиза, а после промълви:

— Знаеш ли какво, никак не ми приличаш на луда, както и на бременна. Затова ти предлагам да отидем у нас и да изпием по един горещ чай с коняк. А после ще ми разкажеш всичко. Съгласна ли си?

— Добре.

Лиза не знаеше защо кимна одобрително на новата си позната. Но щом се съгласи, сякаш облаците над нейната глава се разсеяха веднага. Лиза беше напълно убедена, че постъпва правилно. Ако някой можеше да й помогне в тази бъркотия, която се случваше с нея и с нейния живот, това беше единствено тя — блондинката, изпратена й от самата съдба.

Блондинката живееше в новопостроена сграда със съвременна архитектура. Жилището се видя на Лиза като истински палат. Имаше само три стаи, но направо огромни! Освен това имаше и просторен хол, в който напълно спокойно можеше да се живее. И широка кухня! А банята поразяваше въображението. За първи път в живота си Лиза влизаше в баня с прозорец. След като насапуниса ръцете си под горещата струя вода, тя забеляза колко хубаво виреят тук разкошно цъфтящите орхидеи и ефирната папрат.

Не е за учудване, че Виталик винаги въздишаше с мъка, когато се прибираше в техния двустаен апартамент от хрушчовските времена.

— Заповядай! — блондинката покани Лиза, когато тя излезе от банята. — Нека най-после да се запознаем! Аз се казвам Мариша, а ти?

Лиза също се представи.

— Добре. Сядай, хапни, пийни и се отпусни! А след това ще ми разкажеш какво се е случило с теб и откъде в главата ти са се появили тези нелепи мисли, че си полудяла.

Лиза послушно си взе паста със сладък ванилов крем и отхапа парченце. Ммм… Колко вкусно! Под крема имаше и слой с конфитюр от праскови, а добре изпеченото маслено тесто на кошничката направо се топеше в устата й.

— Яж, яж! Изпий и един чай! Ето ти и коняк. Между другото, знам отличен опит, че конякът много помага в подобни случаи — когато ти се струва, че си превъртял или че целият свят около теб е полудял.

Лиза си пийна и чай, и коняк. И неочаквано за самата нея започна да разказва на Мариша всичко, което й се беше случило в последно време. Тя я слушаше внимателно, без да я прекъсва. И само от време на време й задаваше напълно уместни въпроси, в желанието си да уточни някои неща.

— Значи, мъжът ти си има любовница? — попита тя. — И именно той ти е купил теста, с който си установила, че си бременна? А други роднини имаш ли?

— Не. Нямам си никого.

— А с какво се занимаваш? Извинявай, но не правиш впечатление на голяма богаташка.

Лиза се засмя. Тя — богаташка?!

— Къде ти! И в най-добрите си дни печелех дребни пари. Много съм мудна. Сделките ми вечно се проваляха. А в последно време неприятностите ме засипаха една след друга. Последния месец изкарах пряко сили едва 200 долара.

— Но с мъжа ти живеете заедно в твоето жилище?

— Да, при мен, но това е обикновена хрушчовска панелка. Трудно може да се нарече двустайно. Едната стая е преходна, а втората до нея е толкова тясна, че дори леглото с мъка се побира. Имаме и малък килер.

— Знам ги тези апартаменти. А мъжът ти има ли си собствено жилище?

— Разбира се. Апартамент.

— Голям ли е?

— Тристаен. Две самостоятелни стаи и хол.

— Не е зле — одобри Мариша.

— Само че този апартамент не е свободен. Там живеят неговите родители. Виталик не се разбира много-много с тях.

— Защо така?

— Ами те са простовати хора. Не разбират съвременните претенциозни нововъведения в живота. Винаги му мърморят недоволно, когато се опитва да им обясни, че трябва да се живее нашироко, луксозно, както показват по телевизията и по списанията. А не като тях — никога нищо не изхвърлят, всеки стар парцал преобръщат по няколко пъти, за да го износят докрай и никога нищо ново не купуват.

— Добре, то се знае. Твоят мъж разсъждава съвсем правилно. И все пак, не всички хора имат достатъчно пари, за да живеят нашироко.

— Виталик смята, че всички трябва да се стремим към това.

— Аха. А родителите му не споделят неговите стремежи?

— Не.

— И той ги е напуснал, може да се каже, по идейни съображения?

Лиза потвърди, че точно така е станало. И Мариша продължи да я разпитва.

— Излиза, че мъжът ти те е убедил, че си бременна! А всъщност не е било така?

— Не разбирам, защо му е притрябвало това. А и тестът!

— Какво за теста?

— Тестът наистина показа, че съм бременна.

Мариша поклати глава.