Даря Калинина - Супернеудачница

— Име и фамилия — без да повдига очи към Лиза, произнесе възрастният лекар.

Лиза се опита да каже нещо, но нищо не се получи.

— Няма ли си?

Лиза отрицателно поклати глава.

— Травма на гръкляна?

Лиза отново поклати глава, а после се докосна по слепоочието.

— Така, значи имате проблем с главата? — правилно се досети докторът. — Но, това не е при нас. Трябва да се обърнете към психиатър. При нас само с травми…

— Докторе, тя наистина има травма — неочаквано в кабинета се появи нейната позната блондинка.

Сега тя подпираше вратата от вътрешната страна, да не би възмутената опашка да нахлуе вътре.

— Аз я ударих с колата! А вероятно мълчи на нервна почва. Изплашена е.

— А, ето какво било! — оживи се докторът. — Значи, все пак е травма! Отлично, отлично!

Лиза не виждаше нищо хубаво в своето положение. Но възрастният доктор доста се развесели и с удвоена енергия бързо започна да пише нещо в своите бумаги.

— И как се казва пострадалата?

Блондинката се обърка, но за кратко.

— Мария Евдокимова Фьодоровна.

Лиза се стъписа. Защо Евдокимова? Защо Мария, че още и Фьодоровна? Но на лекаря му беше все едно. Той радостно записа новата пациентка и пристъпи към прегледа. Външният преглед не показа никакви лоши резултати.

— Няколко малки хематома от лявата страна — промърмори той, пощипвайки Лиза. — Ожулвания по крака, но костите са цели. И сухожилията са наред. Гълъбче, повдига ли ти се?

Очите на Лиза се напълниха със сълзи. Гадене? Не, вече не й се гадеше. И защо трябваше да й се гади, след като загуби бебето си? Лиза се разрева.

— Гълъбче! — изплаши се докторът. — Какво Ви е? Толкова ли Ви е зле?

И от обикновеното човешко съчувствие Лиза внезапно придоби дар слово.

— Моето бебе! — разрида се тя. — Аз го загубих! И… и затова повече не ми се гади.

— При инцидента ли? Вие сте загубили бебето си при днешния инцидент?

— Не, преди това.

— Много преди това ли?

Въпросът постави Лиза в задънена улица.

— Преди два дни. Примерно.

— Тогава трябва да отидете на гинеколог. Веднага. Спешната травматология се оказа добре организирана.

Имаха дори и гинеколог. При това млад и много симпатичен мъж. Без да прегледа Лиза, той веднага попита:

— Обилно кръвотечение, слабо или умерено?

— Какво?

— Кръвотечение имате ли?

— Ами… нямам нищо такова…

Лекарят се изуми. А след като я прегледа, неговото учудване беше още по-голямо. Смайването му трая кратко, а после повдигна очи към Лиза и попита:

— Вие сигурна ли сте, че въобще сте имали бебе? В смисъл, че сте била бременна?

— Да, разбира се!

— Вие ли помислихте, че сте бременна?

— Да.

— Вие самата?

— Още и мъжът ми! И докторът!

— Какъв доктор?

Лиза разказа историята на своята кратка бременност. За нейна изненада младият лекар я слушаше внимателно. А после каза:

— Разбира се, може и да греша, но не видях при Вас никакви симптоми на прекъсната бременност. Ако изобщо някога сте била бременна, то е било поне преди месец или два.

Лиза отвори уста от изумление. Не е възможно да е минало толкова много време, та дори и да го беше проспала. Ами времето навън? За два месеца трябваше да е настъпила истинска есен. А на улицата слънцето светеше ярко. И есента едва-едва намекваше за своето присъствие.

— Кой месец сме сега? — попита Лиза.

— Трети септември.

Ето! А нещастието на Лиза се случи на първи септември. Тя помнеше това много добре, защото когато отиваше на преглед в „Далила“, покрай нея тържествено бързаха ученици с бели блузи, със снежнобели панделки и с огромни букети от гладиоли, астри и други цветя за първия учебен ден.

— Не, това беше преди два дни.

— Невъзможно е! Не сте била бременна. И повече не ми говорете глупости!

— Вие… Вие, сигурен ли сте?

— Момиче! — ядосано възкликна докторът. — Имате ли представа какво ме питате? Дори и в първите месеци бременността не може да се прекъсне така, сякаш изобщо не я е имало! А при Вас наистина не я е имало!

И той отпрати Лиза вън от кабинета. Тя излезе с подгъващи се колене. Целият свят около нея се завъртя. Вече нищо не разбираше.

— Е, какво? — заразпитва я блондинката, която чакаше в коридора. — Всичко ли е наред?

— Не е.

— Не е? Кое не е наред?

— Побъркала съм се.

Блондинката се учуди:

— Защо?

— Защото имам видения.

— А-а! — подсвирна блондинката и веднага полюбопитства: — И какви?

— Струваше ми се — не, аз бях съвсем сигурна, че съм бременна. Че чакам дете. Дори ходих на лекар. А после попаднах при същата докторка, но вече след като пометнах. И мъжът ми беше с мен в тези видения! Оказва се, че на практика нищо подобно не се е случило! Ох! Аз съм луда! Може би съм шизофреничка!